Пардю фарма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пурди фарма)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Purdue Pharma
Лого на Purdue Pharma
Тип частна компания
Индустрия фармацевтика
Основана Манхатън, Ню Йорк, САЩ (1892 (1892))
Основател Джон Пардю Грей
Джордж Фредерик Бингам
Седалище Стамфорд, Кънетикът
Ключови личности д-р Крейг Ландау (президент и CEO)
Артър Саклер
Мортимър Саклер
Реймонд Саклер
Служители 5000 (по света)
Годишни приходи Повишение $3 млрд. (2017)

„Пардю Фарма“ (Purdue Pharma – Пърдю фарма) е частна фармацевтична компания, седалището на която се намира в Стамфорд, Кънектикът, САЩ.

История[редактиране | редактиране на кода]

В своите ранни години Purdue Pharma е известна с антисептичните си продукти Betadine Solution и Senokot laxatives. По-късно става известна най-вече със своите болкоуспокояващи MS Contin и оксиконтин (OxyContin), но също така разработва и произвежда онкологични продукти и хранителни добавки[1].

Частната фармацевтична компания е основана през 1892 г. от д-р Джон Грей Пардю и Джордж Фредерик Бингам от Манхатън. През 1952 г. компанията е продадена на синовете на Исаак и Софи (по баща Грюнберг) Саклер, които са полски евреи. Двамата по-малки братя на Артър Саклер – лекарите Мортимър Саклер и Раймънд Саклер, придобиват компанията през 1952 г. Оборотите на Purdue Pharma бързо се покачват, а голяма част от печалбите се използва за филантропска дейност навсякъде по света, като към 2010 г. братята притежават близо £500 милиона в акции във фармацевтичния бизнес[2].

През 1962 г. седалището на компанията е преместено в Йонкърс, Ню Йорк. В продължение на години компанията се разширява и отваря работни места в Ню Джърси и Кънектикът. През 1991 г. се формира в съвременния си вид – Purdue Pharma LP. Занимава се с научноизследователска и развойна дейност, производство и търговия с лекарствени продукти с двойна употреба, които са под международен контрол. Продуктите, които разработва, са насочени предимно към облекчаване на болката и успокояване. Purdue Pharma е лидер на този пазар в Северна Америка. Към 2010 г. тя има около 1350 души персонал[3]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. Purdue Pharma започва производството на скандалния оксиконтин, т.е. оксикодон, но под генерична марка. В началото на 2000 г. излизат първите доклади на държавни контролни органи за злоупотребата с OxyContin. През 2001 г. Ричард Блументал, главен прокурор на Кънектикът, излиза с изявление, призовавайки Purdue Pharma да предприеме действия по отношение на злоупотребата с Oxycontin от „пациентите“, и че Purdue Pharma има морално, ако не и юридическо задължение да вземе ефективни мерки, които да са насочени към пристрастяването и дори злоупотребата с нейния препарат оксиконтин, тъй като си е наркотик. До 2001 г. оксиконтин е най-продаваното болкоуспокяващо в САЩ, от което компанията реализира близо 80% от приходите си.

През май 2007 г. Purdue Pharma се признава за виновна за подвеждане на обществеността за риска от злоупотребата с OxyContin, с оглед поставянето на „пациентите“ в зависимост, и се съгласява да плати 600 милиона долара обезщетения на „пострадали“, като също така компанията е осъдена да изплати общо 34,5 милиона щатски долара глоби[4][5].

В други съдебни процеси трима от управляващите компанията са обвинени в извършването на криминално престъпление за подвеждане на обществеността и осъдени на 400 часа общественополезен труд по програмите на медикаментозно лечение[6].

На 4 октомври 2007 г. в Кентъки също е заведено дело със значим обществен интерес, поради злоупотреби с широко разпространен неин продукт с марката OxyContin. Делото е заведено от тогавашния главен прокурор Грег Стъмбо и служителите на Pike County, които изискват от Purdue Pharma изплащане на нови милиони като обезщетение за подвеждаща и некоректна реклама на продукта оксиконтин. От компанията се съгласяват да платят 600 милиона долара под формата на глоби и обезщетения за подвеждаща реклама на лекари и пациенти. Президентът на компанията, медицинският директор и главният юрист се признават за виновни по обвиненията в извършването на престъпления и заплащат лични глоби в размер малко повече от $34 милиона[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]