Злоупотреба с право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Злоупотребата с право е упражняване на субективно право от лице, следствие на което се засяга неправомерно чужда правна сфера.

Злоупотребата с право не е правонарушение, а действие по правна норма в разрез с изискванията на фактическия контекст, като основание за упражняване на субективното право. Злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение.

От гледна точка на социологията на правото, злоупотребата с право е излизане извън границите на субективното право по отношение на позволено и допустимо поведение или на социалната свобода. Злоупотреба с право имаме и когато злоупотребилия няма вина.

Теорията на правото разграничава две теории за същността на злоупотребата с право:

  • субективна злоупотреба с правото има ако субективното право се упражнява с цел да се навреди някому и
  • обективна злоупотреба с правото има, когато субективното право се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес.

Правният институт на злоупотребата с право в облигационното право е уреден в Закона за задълженията и договорите в българското законодателство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]