Оксикодон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Оксиконтин)
Оксикодон
Структурна формула на оксикодона
Имена
По IUPAC(5R,9R,13S,14S)-4,5α-Epoxy-14-hydroxy-3-methoxy-17-methylmorphinan-6-one
Другихидроксидихидрокодеинон, текодин, перкодан, перкоцет, тилокс, роксицет, роксикодон, роксилокс, кодоксин и др.
Свойства
ФормулаC₁₈H₂₁NO₄
Моларна маса315,147 u[1]
Идентификатори
CAS номер76-42-6
PubChem5284603
ChemSpider4447649
DrugBank00497
KEGGC08018
MeSHD010098
ChEBI7852
ChEMBLCHEMBL656
ATCN02AA05
SMILESCN1CCC23C4C(=O)CCC2(C1CC5=C3C(=C(C=C5)OC)O4)O
InChIInChI=1S/C18H21NO4/c1-19-8-7-17-14-10-3-4-12(22-2)15(14)23-16(17)11(20)5-6-18(17,21)13(19)9-10/h3-4,13,16,21H,5-9H2,1-2H3/t13-,16+,17+,18-/m1/s1
InChI ключBRUQQQPBMZOVGD-XFKAJCMBSA-N
UNIICD35PMG570
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Оксикодон в Общомедия

Оксикодонът ((5R,9R,13S,14S)-4,5α-епокси-14-хидрокси-3-метокси-17-метилморфинан-6-он) е наркотично вещество, полусинтетичен опиоид, получаван от тебаина. Използва се в онкологията като обезболяващ препарат, но същевременно може да бъде и продукт (стока) с възможна двойна употреба.[2] Оксикодонът запазва обезболяващия ефект на морфина и хероина, при по-ниска склонност към пристрастяване.

Производители и разпространители[редактиране | редактиране на кода]

Оксикодонът е въведен на пазара в САЩ през 1939 г. Най-големият производител на генеричния продукт (препарат) на оксикодона, продаван под търговската марка Оксиконтин е „Purdue Pharma“ (производствените мощности са в Стамфорд, до Ню Йорк), част от фирмената групировка „Mundipharma“, а притежателят на разрешителното за производство и маркетинг на генеричния продукт е базираната на Бермудите „Mundipharma Medical“.

Списък на производителите и разпространителите на „Mundipharma“[редактиране | редактиране на кода]

  1. PURDUE PHARMA Inc. – производител;
  2. NAPP Pharmaceuticals Ltd – Великобритания, производител;
  3. BARD Pharmaceuticals Ltd – Великобритания, производител;
  4. Mundipharma GmbH – Германия, производител;
  5. Mundipharma GesmbH – Австрия, маркетинг за Източна Европа;
  6. Mundipharma AG – Швейцария, маркетинг;
  7. Mundipharma Medical – Бермуда, притежател на разрешителното.

Контрол върху разпространението[редактиране | редактиране на кода]

В България оксикодонът е под контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и е в списък 2 като вещество с висока степен на риск, намиращо приложение в хуманната и ветеринарната медицина.[3]

Разпространението му е поставено под действието на Виенската конвенция от 1988 г., по която България е страна – за Европа и света, а за Австралия е по статута на Controlled (S8), във Великобритания и Канада – на Schedule I, и в САЩ – на Schedule II, т.е. строг контрол на разпространението му с оглед възможната злоупотреба при разпространението му.

Според Международния съвет за контрол на наркотиците, САЩ са на първо място по общо потребление на оксикодон през 2007 г. (82% от световното от общо 51,6 тона), следвани от Канада, Дания, Австралия и Норвегия. Според данни на американското Управление по контрол на качеството на продуктите и лекарствата, през 2001 г. Оксиконтин е най-продаваното лекарство за облекчаване на болки в САЩ, като през 2008 г. продажбите му само в САЩ възлизат на общата сума 2,5 милиарда щатски долара.[4] Mundipharma е разпространителя на OxyContin в Австралия, Китай и Европа.

Вследствие от неправилна употреба (злоупотреба) с оксиконтин умира Хийт Леджър, преди да завърши филма Сделката на доктор Парнасъс. В прекомерна употреба на оксикодон е уличена и порноактрисата Джена Джеймисън.

В САЩ тече усилен обществен дебат по отношение на широката употреба и ограничаване разпространението му. „Purdue Pharma“ е обвинявана в това, че поставя печалбите си над обществения интерес, прилагайки „значителен политически натиск“, за да успее да обърне съществуващото предварително одобрение за употреба на Оксиконтин в Южна Каролина, неглижирайки обстоятелството, че това е наркотик. Данните на обществените организации срещу злоупотребата с наркотични вещества за последните 10 години сочат нарастване употребата на Оксиконтин 5 пъти. Междувременно в 21 век се водят много съдебни битки в американските съдилища по отношение на генеричния оксикодон, известен под търговската марка Оксиконтин.

До 2007 г. 51% от националната извадка за интравенозните наркомани в Австралия и 27% в Канада отчитат използването на оксикодон. За САЩ този процент е по-висок.

История[редактиране | редактиране на кода]

Медикаментът е синтезиран от опиум, получен от тебаина през 1916 г. в Германската империя, като получаването му е в резултат от опит за подобряване на съществуващите по онова време опиоиди: морфин, диацетилморфин (хероин) и кодеин. Целта на предназначението му е да притъпи болките на ранените по фронтовете на Първата световна война или да причини еуфория с цел предприемане на настъпателни действия – атака.

Синтезиран е за първи път във Франкфуртският университет през 1916 г., след като германската фармацевтична компания Bayer спира масовото производство на хероина поради опасността от употребата му, злоупотребата с него и зависимостта, в която поставя приемащите го ранени по фронтовете войници и други болни по това време.

OxyContin е генеричният оксикодон, чийто производител е „Purdue Pharma“. Таблетките оксиконтин се приемат като лекарство през устата. Следва да се има предвид, че това е наркотично вещество.

Действие и последствия от интоксикация[редактиране | редактиране на кода]

Физични и химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Оксикодонът е твърдо вещество, като може да бъде предлаган в течна форма и на капсули. Разтворим е в етилов алкохол, хлороформ, а е неразтворим във вода и диетилов етер. Хидрохлоридът оксикодон се разтваря в следните съотношения:

  1. вода – неразтворим
  2. етанол – 1:60
  3. хлороформ – 1:600
  4. диетилов етер – неразтворим.

Оксикодонът е мощно болкоуспокояващо, което е с умерен аналгетичен ефект. Предназначен е за притъпяване на умерена до силна болка. Ефективността на 10 mg на оксикодон (орално) са равностойни на:

1. Морфин сулфат

орално – 20 mg;
вътрешномускулно – 33 mg;

2. кодеин – 30 mg орално;

3. оксикодон – 5 mg вътрешномускулно.

Както всички наркотици, оксикодонът трябва да се употребява внимателно. След приема му не трябва да се шофира и работи с машини. Най-често срещаните нежелани реакции след употребата му са констипация, гадене, замаяност, повръщане, главоболие, сухота в устата, изпотяване, световъртеж и астения. При бременни оксикодонът може да влезе в плацентата и се открива в малки дози в майчиното мляко и може да причини респираторна депресия на новороденото. Въпреки това не са намерени присъщите патологични аномалии при новородените вследствие от употребата на оксикодон.

Метаболизмът на оксикодона, както и на други полусинтетични опиати, не е добре проучван.

Фармакологични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Ефектът въру човешкия организъм на оксикодона[5]

Фармакодинамични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Оксикодонът е чист опиоиден агонист без антагонистични качества. Афинитетът му е към капа-рецептори, мю-рецептори и делта-рецепторите в мозъка и гръбначния мозък.

Фармакокинетични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Оксикодонът в сравнение с морфина има абсолютна бионаличност от приблизително 30%, а след прием през устата има висока абсолютна бионаличност – до 87%. Има време на полуелиминиране от приблизително 3 часа и се метаболизира главно до нороксикодон и оксиморфон. Има и известно аналгетично действие.

Освобождаването на оксикодонът от таблетките оксикотин е двуфазно, като началното сравнително бързо освобождаване осигурява бърза аналгезия, последвана от по-контролирано освобождаване определящо 12-часов ефект. Средното време на полуелиминиране е 4,5 часа, поради което равновесното състояние се постига за около 1 ден.

Богатата на мазнини храна не променя максималната концентрация и степента на абсорбация на оксикодона.

Фармацевтични данни[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът на ексципиентите на оксикодонът е:

  1. Lactose
  2. Polividon
  3. Ammoniomethacrylate polymer dispersion
  4. Triacetin
  5. Stearyl aicohol
  6. Talc
  7. Magnesium Stearate

Фармацевтична форма[редактиране | редактиране на кода]

  1. 10 mg – бели таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 10 от другата.
  2. 20 mg – розови таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 20 от другата.
  3. 40 mg – жълти таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 40 от другата.
  4. 60 mg – сини таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 60 от другата.
  5. 80 mg – зелени таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 80 от другата.

Действие и симптоми на отравяне[редактиране | редактиране на кода]

Оксикодонът започва своето действие в организма 10 – 15 минути след приема му. Максималният ефект от употребата му настъпва след 30 – 60 минути. Общата продължителност на действието му трае от 3 до 6 часа. При предозиране приемащият го може да изпадне в кома, аритмия, ацидоза. В краен случай на интоксикация може да доведе до сърдечно-съдовата недостатъчност, спиране на сърдечната дейност и смърт.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено оксикодинът се използва като упойка в комбинация с аспирин или парацетамол. Той е особено подходящ заместител на морфина или кодеина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ oxycodone // PubChem. Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
  2. ↑ Оксикодон – Город без наркотиков
  3. ↑ www.lex.bg
  4. ↑ OXYCONTIN Loss of Exclusivity (LOE). When do the patents on OXYCONTIN expire, and when will generic OXYCONTIN be available?
  5. ↑ American Society of Health-System Pharmacists. Oxycodone // U.S. National Library of Medicine, MedlinePlus, 23 март 2009. Посетен на 27 март 2009.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оксикодон&oldid=11564748“.