Пъстра розела
| Пъстра розела | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 ♂ Пъстра розела | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 ♀ Пъстра розела | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Shaw, 1792) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пъстра розела в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Пъстрата розела (Platycercus eximius) е вид папагалова птица от род розела.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът обитава югоизточните части на Австралийския континент и Тасмания. Интродуциран е в Нова Зеландия, където на Северния остров са открити диви популации [2] и на хълмовете край Дънидин на Южния остров.[3][4]
Местообитания
[редактиране | редактиране на кода]Пъстрата розела обитава местности с рехава горска растителност, гори, градини, паркове и поляни с храсти.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Пъстрата розела е наименована от Джордж Шоу през 1792 година. Понякога се смята за подвид на бледоглавата розела (P. adscitus). Използва се и терминът белобуза розела за вид или надвид, който комбинира бледоглавата и пъстрата разновидности.[5] Регистрирани са хибриди на двата таксона в общите части от местообитанията им в североизточен Нов Южен Уелс и югоизточен Куинсланд.[6]
Разпознати са три подвида на вида пъстра розела:[7]
- P. e. eximius, Виктория и южните части на Нов Южен Уелс. Черните пера по гърба имат зелени контури. Областта около трътката е бледозелена.[7]
- P. e. elecica, североизточен Нов Южен Уелс и югоизточен Куинсланд. Черните пера на гърба при мъжките екземпляри имат златисто-жълти контури, а при женските – зелено-жълти. Оперението около трътката е синьо-зелено. Подвидът е наричан и жълтогърба (великолепна) розела.[7]
- P. e. diemenensis, източна Тасмания. Белите петна на бузите са по-големи, а червеното петно на главата е по-тъмно.[7]
Физическо описание
[редактиране | редактиране на кода]
Пъстрата розела е дълга 30 cm. Има червена глава и бели бузи. Клюнът е бял, а ирисите – кафяви. Горната част на гърдите е червена, а долната – жълта, избледняваща до светлозелено над корема. Перата на гърба и рамената са черни, като могат да са жълтеникави или зеленикави окончания, което придава вълнист вид на оперението им и е характеристика, варираща в зависимост от местообитанието и пола. Крилете и страничните опашни пера са синкави, докато опашката като цяло е тъмнозелена. Краката са сиви. Женската прилича на мъжкия, макар че оперението ѝ не е толкова ярко оцветено и съдържа ивица под крилете, която липсва у мъжкия. Младите са по-безцветни от възрастните женски и също имат такава ивица.[7]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Храни се с тревни семена и плодове.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]
Размножителният сезон е от август до януари, женската снася веднъж на сезон. Мястото за гнездене обикновено представлява дървесна хралупа. В люпилото обикновено има по 5 – 6 яйца (макар че са регистрирани люпила с до 9 яйца), които са бели и леко блестящи, на размери около 26 x 22 mm.[5]
Отглеждане в плен
[редактиране | редактиране на кода]Пъстрите розели понякога се отглеждат в домашни условия като любимци, харесвани за заради разноцветното им оперение. Те са умни птици, които могат да бъдат научени да свирукат голям репертоар от мелодии и дори могат да научат да произнасят по няколко думи или изрази. Розелите обаче изискват голямо внимание и играчки, които да задоволят потребността им от социално общуване и умствена стимулация. Видът понякога не успява да се адаптира към живота в клетка и дори отгледани от новоизлюпени може никога да не се опитомят напълно. Като цяло пъстрите розели не обичат да бъдат галени и са склонни да хапят при подобни прояви. Смята се, че розелите най-добре се отглеждат в големи волиери, което им позволява да летят свободно с минимален досег с хората.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Platycercus eximius (Shaw, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Falla RA, Sibson RB & Turbot EG (1966) A Field guide to the birds of New Zealand. Collins, London (ISBN 0-00-212022-4)
- ↑ Te Ara: The encyclopedia of New Zealand online
- ↑ Notornis (Ornithological Society of New Zealand journal), 2002, архив на оригинала от 17 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081017224127/http://www.notornis.org.nz/free_issues/Notornis_49-2002/Notornis_49_2_91.pdf, посетен на 17 октомври 2008
- ↑ а б Beruldsen, G. Australian Birds: Their Nests and Eggs. Kenmore Hills, Qld, self, 2003. ISBN 0-646-42798-9. с. 248.
- ↑ Cannon CE. Rosellas, Platycercus spp., and their hybrids in the eastern Queensland – New South Wales border region // Australian Zoologist 21. 1984. с. 175 – 83.
- ↑ а б в г д Forshaw (2006). plate 56.
- Simpson, K and Day, N. Field Guide to the Birds of Australia 7th edition, 2004 ISBN 0-670-04180-7
- Forshaw, Joseph M. & Cooper, William T. (1978): Parrots of the World (2nd ed). Landsdowne Editions, Melbourne Australia ISBN 0-7018-0690-7
- Forshaw, Joseph M. Parrots of the World; an Identification Guide. Princeton University Press, 2006. ISBN 0-691-09251-6.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eastern Rosella в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |