Пъстра розела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пъстра розела
Platycercus eximius diemenensis male.jpg
P. e. diemenensis
Platycercus eximius diemenensis female.jpg
P. e. diemenensis
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Psittaciformes Папагалоподобни
надсемейство: Psittacoidea Папагали
семейство: Psittaculidae
подсемейство: Platycercinae Платицерцини
триб: Platycercini
род: Platycercus Розели
вид: P. eximius Пъстра розела
Научно наименование
Уикивидове Platycercus eximius
(Shaw, 1792)
Разпространение
Platycercus eximius area.png
Ареал на разпространение на диамантения фазан. В зелено - естествени местообитания, във виолетово - интродуциран.

Пъстрата розела (Platycercus eximius) е вид папагалова птица от род розела.

Разпространение[редактиране | edit source]

Видът обитава югоизточните части на Австралийския континент и Тасмания. Интродуциран е в Нова Зеландия, където на Северния остров са открити диви популации [2] и на хълмовете край Дънидин на Южния остров.[3][4]

Местообитания[редактиране | edit source]

Пъстрата розела обитава местности с рехава горска растителност, гори, градини, паркове и поляни с храсти.

Класификация[редактиране | edit source]

Пъстрата розела е наименована от Джордж Шоу през 1792 година. Понякога се смята за подвид на бледоглавата розела (P. adscitus). Използва се и терминът белобуза розела за вид или надвид, който комбинира бледоглавата и пъстрата разновидности.[5] Регистрирани са хибриди на двата таксона в общите части от местообитанията им в североизточен Нови Южен Уелс и югоизточен Куинсланд.[6]

Разпознати са три подвида на вида пъстра розела:[7]

  • P. e. eximius, Виктория и южните части на Нови Южен Уелс. Черните пера по гърба имат зелени контури. Областта около трътката е бледозелена.[7]
  • P. e. elecica, североизточен Нови Южен Уелс и югоизточен Куинсланд. Черните пера на гърба при мъжките екземпляри имат златисто-жълти контури, а при женските - зелено-жълти. Оперението около трътката е синьо-зелено. Подвидът е наричан и жълтогърба (великолепна) розела.[7]
  • P. e. diemenensis, източна Тасмания. Белите петна на бузите са по-големи, а червеното петно на главата е по-тъмно.[7]

Физическо описание[редактиране | edit source]

Жълтогърба розела (P. e. elecica) в Зоопарка в Уудленд, САЩ. Перата на мъжкия са със златисто-жълт кант.

Пъстрата розела е дълга 30 cm. Има червена глава и бели бузи. Клюнът е бял, а ирисите — кафеви. Горната част на гърдите е червена, а долната — жълта, избледняваща до светлозелено над корема. Перата на гърба и рамената са черни, като могат да са жълтеникави или зеленикави окончания, което придава вълнист вид на оперението им и е характеристика, варираща в зависимост от местообитанието и пола. Крилете и страничните опашни пера са синкави, докато опашката като цяло е тъмнозелена. Краката са сиви. Женската прилича на мъжкия, макар че оперението ѝ не е толкова ярко оцветено и съдържа ивица под крилете, която липсва у мъжкия. Младите са по-безцветни от възрастните женски и също имат такава ивица.[7]

Хранене[редактиране | edit source]

Храни се с тревни семена и плодове.

Размножаване[редактиране | edit source]

Млад екземпляр на P. e. diemenensis
Малки в гнездото

Размножителният сезон е от август до януари, женската снася веднъж на сезон. Мястото за гнездене обикновено представлява дървесна хралупа. В люпилото обикновено има по 5-6 яйца (макар че са регистрирани люпила с до 9 яйца), които са бели и леко блестящи, на размери около 26 x 22 mm.[5]

Отглеждане в плен[редактиране | edit source]

Пъстрите розели понякога се отглеждат в домашни условия като любимци, харесвани за заради разноцветното им оперение. Те са умни птици, които могат да бъдат научени да свирукат голям репертоар от мелодии и дори могат да научат да произнасят по няколко думи или изрази. Розелите обаче изискват голямо внимание и играчки, които да задоволят потребността им от социално общуване и умствена стимулация. Видът понякога не успява да се адаптира към живота в клетка и дори отгледани от новоизлюпени може никога да не се опитомят напълно. Като цяло пъстрите розели не обичат да бъдат галени и са склонни да хапят при подобни прояви. Смята се, че розелите най-добре се отглеждат в големи волиери, което им позволява да летят свободно с минимален досег с хората.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Platycercus eximius'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  2. Falla RA, Sibson RB & Turbot EG (1966) A Field guide to the birds of New Zealand. Collins, London (ISBN 0-00-212022-4)
  3. Te Ara: The encyclopedia of New Zealand online
  4. Notornis (Ornithological Society of New Zealand journal), 2002
  5. а б Beruldsen, G. Australian Birds: Their Nests and Eggs. Kenmore Hills, Qld, self, 2003. ISBN 0-646-42798-9. с. 248.
  6. Cannon CE. Rosellas, Platycercus spp., and their hybrids in the eastern Queensland — New South Wales border region. // Australian Zoologist 21. 1984. с. 175–83.
  7. а б в г д Forshaw (2006). plate 56.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eastern Rosella“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.