Направо към съдържанието

Пьотър Пажински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пьотр Пажински)
Пьотър Пажински
Пьотър Пажински, 2023 г.
Пьотър Пажински, 2023 г.
Роден9 юли 1973 г. (51 г.)
Професияписател, журналист, преводач
Националност Полша
Активен период2005 -
Жанрдрама
Наградинаграда за литература на ЕС
Пьотър Пажински в Общомедия

Пьотър Пажѝнски[1] (на полски: Piotr Paziński) е полски журналист, литературен критик, преводач и писател на произведения в жанра драма и документалистика.[2]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Пьотър Пажински е роден на 9 юли 1973 г. във Варшава, Полша. Завършва гимназия „Тадеуш Рейтан“ във Варшава. През 1999 г. завършва философия във Варшавския университет. През 2005 г. получава докторска степен по хуманитарни науки в областта на литературознанието в Института за литературни изследвания на Полската академия на науките с дисертацията за творчеството на Михал Гловински и Джеймс Джойс.[3]

В периода 1992 – 1997 г. журналист в чуждестранния отдел на националния всекидневник „Газета Въборча“. От 1997 г. е журналист, а от 2000 г. е главен редактор на еврейското списание „Мидраш“.

През 2005 и 2008 г. са издадени две негови монографии за романа „Одисей“ на Джеймс Джойс.

Първият му роман „Пансионът“ е издаден през 2009 г. Главният герой се връща след много години в познатия от детството му еврейски почивен дом в курортно селище недалеч от Варшава. Някога пълен с щастлив живот сега е обитаван от възрастни хора, оцелели от Холокоста. С това започва неговото „пътуване“ в миналото сред фрагменти от спомени, снимки с избледняващи надписи, разпадащи се изрезки от вестници, случайно изплували фрази, имена и събития, и идеологически спорове. Тъжно-ироничното повествование е философски разказ за завръщането и отпътуването, за белезите от травмите, за паметта и гласът на третото следвоенно поколение. Книгата получава наградата на списание „Политика“ и през 2012 г. получава наградата за литература на Европейския съюз.[4]

През 2013 г. е издаден романът му Ptasie ulice („Птичи улици“).

През 2017 г. за превод на книгата Przypowieść o skrybie i inne opowiadania на Шмуел Йосеф Агнон получава наградата на кмета на Гданск.

Пьотър Пажински живее със семейството си във Варшава.[5]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Pensjonat (2009) – награда за литература на Европейския съюз
    Пансионът, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Васил Велчев
  • Ptasie ulice (2013)
  • Rzeczywistość poprzecierana (2015)[6]
  • Labirynt i drzewo. Studia nad Ulissesem Jamesa Joyce’a (2005)
  • Dublin z Ulissesem. Wraz ze słownikiem bohaterów Ulissesa (2008)

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]