Пьотр Пажински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пьотр Пажински
Пьотр Пажински, 2010 г.
Пьотр Пажински, 2010 г.
Роден 9 юли 1973 г. (47 г.)
Професия писател, журналист, преводач
Националност Флаг на Полша Полша
Активен период 2005 -
Жанр драма
Награди награда за литература на ЕС
Пьотр Пажински в Общомедия

Пьотр Пажѝнски[1] (на полски: Piotr Paziński) е полски журналист, литературен критик, преводач и писател на произведения в жанра драма и документалистика.[2]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пьотр Пажински е роден на 9 юли 1973 г. във Варшава, Полша. Завършва гимназия „Тадеуш Рейтан“ във Варшава. През 1999 г. завършва философия във Варшавския университет. През 2005 г. получава докторска степен по хуманитарни науки в областта на литературознанието в Института за литературни изследвания на Полската академия на науките с дисертацията за творчеството на Михал Гловински и Джеймс Джойс.[3]

В периода 1992 – 1997 г. журналист в чуждестранния отдел на националния всекидневник „Gazeta Wyborcza“. От 1997 г. е журналист, а от 2000 г. е главен редактор на еврейското списание „Мидраш“.

През 2005 и 2008 г. са издадени две негови монографии за романа „Одисей“ на Джеймс Джойс.

Първият му роман „Пансионът“ е издаден през 2009 г. Главният герой се връща след много години в познатия от детството му еврейски почивен дом в курортно селище недалеч от Варшава. Някога пълен с щастлив живот сега е обитаван от възрастни хора, оцелели от Холокоста. С това започва неговото „пътуване“ в миналото сред фрагменти от спомени, снимки с избледняващи надписи, разпадащи се изрезки от вестници, случайно изплували фрази, имена и събития, и идеологически спорове. Тъжно-ироничното повествование е философски разказ за завръщането и отпътуването, за белезите от травмите, за паметта и гласът на третото следвоенно поколение. Книгата получава наградата на списание „Политика“ и през 2012 г. получава наградата за литература на Европейския съюз.[4]

През 2013 г. е издаден романът му „Ptasie ulice“ (Птичи улици).

През 2017 г. за превод на книгата „Przypowieść o skrybie i inne opowiadania“ на Шмуел Йосеф Агнон получава наградата на кмета на Гданск.

Пьотр Пажински живее със семейството си във Варшава.[5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Pensjonat (2009) – награда за литература на Европейския съюз
    Пансионът, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Васил Велчев
  • Ptasie ulice (2013)
  • Rzeczywistość poprzecierana (2015)[6]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Labirynt i drzewo. Studia nad Ulissesem Jamesa Joyce’a (2005)
  • Dublin z Ulissesem. Wraz ze słownikiem bohaterów Ulissesa (2008)

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Полша“         Портал „Полша