Направо към съдържанието

РБУ-1000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
РБУ-1000
„Смерч-3“
История на производството
ПроизводителПроект на Московски институт по топлотехника, производство в завод №9,  СССР
Година на производство1961 г.
История на службата
На въоръжение в СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Характеристики на оръдието
Калибър, mm300, 6 ствола
Маса на оръдието със затвора, kg2900
Принцип на зарежданеДълбочинни бомби с тегло 196 кг
Скорострелност, изстрела/минута2
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)+65°
Снижение (min)-15°
Ъгъл на завъртане, °0 до +180°
Максимална далечина на стрелбата, mдо 1, дълбочина на поразяване на целта: до 450 м
РБУ-1000
„Смерч-3“
в Общомедия

РБУ-1000 (съкр. от „Реактивно-бомбометна установка-1000“, индекс – „Смерч-3“) е съветски реактивен бомбомет със стационарна насочвана по две плоскости пускова установка с шест радиално разположени ствола. Предназначен е за унищожаване на подводните лодки и атакуващите торпеда на противника.

Реактивно-бомбометната система е разработена от Московския НИИ по топлотехника (главен конструктор В. А. Масталигин), приета е на въоръжение във ВМФ на СССР през 1961 г[1]. Производството е организирано в Завод №9[2].

Бойното използване на установките е възможно при вълнение на морето до 8 бала. Скоростта на насочване в автоматичен режим е 30 градуса/секунда, в ръчен – 4 градуса/секунда. Установката има собствена система за автоматично зареждане. В подпалубно помещение е погреба с дълбочинните бомби. Зареждането и разреждането на пакета стволове става с помощта на зареждащото устройство, в което бомбите от погреба се подават със специален подемник. Присъствие на обслужващ персонал на палубата за това не е необходим. След зареждането на последния ствол РБУ автоматично се връща в режим на насочване. След изразходване на всички бомби също автоматично преминава в положение „зареждане“ – пакета стволове се спуска на ъгъл 90° и се разгръща за зареждане на поредния ствол по курсов ъгъл.

  1. Заболоцкий В., Костриченко В. Гончие океанов. История кораблей проекта 61. 21 с.
  2. Сайт завода-изготовителя // Архивиран от оригинала на 2012-12-02. Посетен на 2018-04-19.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „РБУ-1000“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​