РБУ-1000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
РБУ-1000
„Смерч-3“
Обща информация
На въоръжение в Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Производител Проект на Московски институт по топлотехника, производство в завод №9, Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Година на производство 1961 г.
Технически данни
Калибър, mm 300, 6 ствола
Тегло (бойно) 2900
Зареждане Дълбочинни бомби с тегло 196 кг
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +65°
Снижение (min) -15°
Хоризонтален 0 до +180°
Огневи възможности
Далекобойност, km до 1, дълбочина на поразяване на целта: до 450 м
Скорострелност
изстр./мин.
2

РБУ-1000 (съкр. от „Реактивно-бомбометна установка-1000“, индекс – „Смерч-3“) е съветски реактивен бомбомет със стационарна насочвана по две плоскости пускова установка с шест радиално разположени ствола. Предназначен е за унищожаване на подводните лодки и атакуващите торпеда на противника.

Реактивно-бомбометната система е разработена от Московския НИИ по топлотехника (главен конструктор В. А. Масталигин), приета е на въоръжение във ВМФ на СССР през 1961 г[1]. Производството е организирано в Завод №9[2].

Бойното използване на установките е възможно при вълнение на морето до 8 бала. Скоростта на насочване в автоматичен режим е 30 градуса/секунда, в ръчен – 4 градуса/секунда. Установката има собствена система за автоматично зареждане. В подпалубно помещение е погреба с дълбочинните бомби. Зареждането и разреждането на пакета стволове става с помощта на зареждащото устройство, в което бомбите от погреба се подават със специален подемник. Присъствие на обслужващ персонал на палубата за това не е необходим. След зареждането на последния ствол РБУ автоматично се връща в режим на насочване. След изразходване на всички бомби също автоматично преминава в положение „зареждане“ – пакета стволове се спуска на ъгъл 90° и се разгръща за зареждане на поредния ствол по курсов ъгъл.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заболоцкий В., Костриченко В.. Гончие океанов. История кораблей проекта 61. 21 с..
  2. Сайт завода-изготовителя архив на страницата

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „РБУ-1000“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.