Рамберто IV Малатеста ди Соляно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Рамберто Малатеста.

Рамберто IV Малатеста ди Соляно
I. Граф на Соляно
II. Граф на Пондо
III. Граф на Таламело
Роден
1560 г.
Починал
1615 г. (55 г.)
Управление
ПериодI. 15911615
ПредшественикI. Джованбатиста I Малатеста ди Соляно
НаследникI. Малатеста IV Малатеста ди Соляно
Други титлиГраф на 1/2 от Сан Джовани ин Галилея
Владетел на Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Сегуно, Пратолина, Руфиано, Мелето, Сапето, Чиня, Букио, Поцуоло Велендзера, Сасета и Соазия, на 1/3 от Спинело и Стригара
Семейство
РодМалатеста: Малатеста от Соляно
БащаКорнелио Малатеста ди Сан Джовани
МайкаБатиста Бернардини
Братя/сестриЛеонида
Сиджизмондо I
Карло III
СъпругаМария Герарди
ДецаКорнелио
Анджола
Акиле
Алесандро
Малатеста
Изабела

Рамберто IV Малатеста ди Соляно (* 1560, † 1615) от кадетския клон Малатеста от Соляно на италианската династия Малатеста е суверенен граф на Соляно през 1591 г. (през 1593 г. заедно с братовчед си Семпронио Малатеста ди Соляно), граф на Пондо (през 1593 г. отстъпва 1/2 на Семпронио), граф на Таламело, граф на 1/2 от Сан Джовани ин Галилея, владетел на Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Сегуно, Пратолина, Руфиано, Мелето, Сапето, Чиня, Букио, Поцуоло Валендзера, Сасета и Соазия, на 1/3 от Спинело и Стригара.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Корнелио Малатеста ди Сан Джовани († 1571), граф на Сан Джовани ин Галилея и капитан на Венеция, и на съпругата му Батиста Бернардини. Негов дядо по бащина линия е Рамберто III Новело Малатеста ди Соляно, граф на Соляно, а по майчина – Акиле Бернардини, граф на Маса.

Има трима братя:

  • Леонида († като малък)
  • Сиджизмондо I (* 1615; † 1645), суверенен граф на Соляно през 1591 с него и с брат им Карло III и от 1593 г. с братовчед им Семпронио, граф на Пондо (през 1593 г. отстъпва 1/2 на Семпронио), граф на Таламело, граф на 1/2 от Сан Джовани ин Галилея, владетел на Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго и т.н., съпруг на Елена Монтиколи
  • Карло III (* 1567, † 1628), суверенен граф на Соляно през 1591 с него и с брат им Сиджизмондо I и от 1593 г. с братовчед им Семпронио граф на Пондо (през 1593 г. отстъпва 1/2 на Семпронио), граф на Таламело, граф на 1/2 от Сан Джовани ин Галилея, владетел на Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно и т.н., съпруг на Елизабета Бонтакио от Бреша

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е утвърден във владенията си с присъдата на Апостолическата камара от 8 юли 1600 г. Продава своята половина от Графство Пондо и анекси през ноември 1600 г. за 13 000 скуди на Джан Франческо Алдобрандини и запазва 1/10 от феода, който е прикрепен към патрициата на Римини през 1615 г.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

1581 за Мария Герарди, от която има четирима сина и две дъщери:

  • Корнелио (* 1584, Римини; † 1633, пак там), граф на Таламело, господар на Сегуно, Пратолина, Руфиано, Мелето, Сапето, Чиня, Букио, Монтегуиди, Поцуоло Валендзера, Сасета и Соазия. Има един извънбрачен син.
  • Анджола , ∞ за Франческо Дуранти
  • Акиле
  • Александро
  • Малатеста
  • Изабела († 9 декември 1661), наследница на Графство Таламело, ∞ за Алесандро Бентивольо, извънбрачен син на йезуита Андалò Бентивольо, на когото дава графството, а впоследствие го дава и на извънбрачния си син от прелата Франческо Бентивольо, известен като Улисе Бентивольо
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ramberto IV Malatesta de Sogliano в Уикипедия на каталонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​