Семпронио Малатеста ди Соляно

Семпронио Малатеста ди Соляно
Граф на Сан Джовани ин Галилея Граф на 1/2 от Соляно
Роден	1528 г.
Починал	1624 г. Пезаро (вероятно)
Управление
Период	1593 – 1624
Предшественик	Семпронио Малатеста ди Соляно
Наследник	Малатеста IV Малатеста ди Соляно
Семейство
Род	Малатеста: Малатеста ди Соляно
Баща	Джовани Малатеста ди Сан Джовани
Съпруга	Порция Фулвия Ардичи
Деца	Джулио Чезаре Малатеста IV Дораличе Франческа Дъщеря

Семпронио Малатеста ди Соляно или Семпронио II Малатеста (на италиански: Sempronio Malatesta di Sogliano; * 1528, † август 1624, вероятно в Пезаро) от кадетския клон Малатеста от Соляно на рода Малатеста е граф на Сан Джовани ин Галилея през 1577 г. и граф на 1/2 от Соляно през 1593 г.

Произход

Той е син на Джовани Малатеста ди Сан Джовани († пр. 1585), граф на Сан Джовани ин Галилея.

Биография

Баща му го остава доста беден и, бидейки склонен към престъпления, Семпронио е в услуга на извършващи престъпления като Гуидобалдо II и Фраческо Мария II дела Ровере, херцози на Урбино. През 1575 г. е затворен в крепостта на Фаенца, обвинен това, че с престъпници е освободил от затвора свои другари. От затвора го изважда Херцогът на Урбино и Семпронио отива на служба в двора му.

През 1595 г., когато се кара с маркиза на Ронкфредо за притежанието на Соляно и други феоди, той е толкова беден, че трябва трябва да му отпуснат издръжка докато трае спорът. Спорът е разрешен от кардинал Чези в негова полза, но трябва да даде 1/2 от Графство Пондо на маркиза, което после е продадено на Джанфранческо Алдобрандини.

През 1601 г. влиза тържествено в Соляно с братовчедите си – братята Сиджизмондо I, Карло III и Рамберто IV, които запазват 1/2 от графството за тях. Поданиците обаче са нетолерантни към Малатеста и се опитват всячески да отхвърлят управлението им. Спорът продължава много години и стига до такива ексцесии и от двете страни, че насилникът Семпронио е привикан и затворен в Рим. През март 1617 г. е обявен за виновен за 4 от 40-те отправени към него обвинения: че се е обграждал с бандити и е дал подслон на бандити в ущърб на Папската държава, че е набил жестоко с пръчка по главата свещеник, че е нарушил папската юрисдикция, като е предал престъпник не на папата, а на Херцога на Урбино, и че е попречил на поданиците си със заплахи да се обърнат към Рим. Наложена му е глоба от 13 хил. дуката и не може а напуска района на Витербо. Все пак с помощта на херцога Семпронио успява да отиде отново в Рим, за да апелира за несправедливата според него присъда. Там обаче той е задържан като затворник 3 г. и 3 мес. През 1619 г. херцог Франческо Мария дела Ровере убеждава папа Павел V да намали глобата му на 6 хил. дуката и да бъде изпратен като изгнаник в Романя. Със следващия папа глобата е намалена на 2200 дуката, а изгнанието е премахнато. Папа Григорий XV кара Семпронио да се закълне пред него, че няма да си отмъсти на свидетелите и на обвинителите.

Вероятно се установява в Пезаро, но не вижда края на спора с васалите си, а последните му години са помрачени от престъпленията на сина му. Умира на 95-годишна възраст.

Брак и потомство

Жени се два пъти:

∞ 1. за Порция

∞ 2. за Фулвия Ардичи от Пезаро, от която има двама сина и три дъщери:

• Джулио Чезаре († април 1613); ∞ 1607 за дъщерята на Тибери Астали от Рим
• Малатеста IV († ок. 1650, Рим), последен граф на Соляно (1624 – 1640)
• Дораличе, монахиня
• Франческа, монахиня
• Дъщеря

Източници

• Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. XXII

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Semproni Malatesta de Sogliano в Уикипедия на каталонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​