Рандьо Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рандьо Николов
български комунист и интербригадист
Роден
Починал
неизв.
?

Рандьо Николов Атанасов, известен като Рандьо Николов, е български комунист, революционер, интербригадист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 декември 1896 г. в ямболското село Недялско. Член е на БКП от 1919 г.

Взема участие в Септемврийското въстание през 1923 г. От 1930 до 1936 г. живее в Съветския съюз. Участва в Гражданската война в Испания от 1936 до 1939 г. След края ѝ е вкаран в лагер във Франция, където остава до 1941 г.

От 1942 до 1944 г. е по лагери в България. На 30 декември 1944 г. със заповед № 312 е назначен с чин майор за помощник-командир на шести артилерийски полк, смятано от 15 септември 1944 г.[1] След 1944 г. е кмет на Стралджа.

Награден е с орден „За храброст“ IV ст., 1 кл. и югославски орден „За храброст“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 12