Рахамин Шекерджийски
| Рахамин Шекерджийски | |
|---|---|
| български фармацевт | |
| Роден | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Научна дейност | |
| Област | Фармацевтика |
| Образование |
Висш медицински институт в София Софийски университет |
| Работил в | Медицински университет в София |
Рахамин Даниел Шекереджийски е български фармацевт технолог, професор в Медицинския университет в София, доктор на фармацевтичните науки.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 февруари 1934 г. в Дупница. Завършва фармация във Висшия медицински институт в София през 1956 г. и химия в Софийския университет през 1968 г.
Целият му професионален път като преподавател и учен преминава във Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София (1969-2004). Основава и ръководи катедра по „Промишлена фармация“ (1986-2002). Декан е на Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София и национален консултант по технология на лекарствените форми (1996-2000).
Директор на НПСК по фармация (сега „Унифарм – ЕАД“) (1991-1994).
Специализира в редица фармацевтични факултети и изследователски лаборатории (Гедеон Рихтер, Рьом фарма) в Будапеща, Братислава, Германия, Швеция и др.
Участва като ръководител в четири космически експерименти по програма Интеркосмос по проблема за изменение на вкусовите усещания при космически полети.
Има над 100 научни публикации в България и в чужбина. Член е на авторски колектив на учебник „Технология на лекарствата“.
Заместник-председател е на Българска асоциация за фармацевтични технологии. Член е на Българска асоциация за лекарствена информация, Съюза на учените в България, Националния алианс „Живот за България“ и др.
Дарява родната си къща в Дупница на общината с желанието да бъде обявена за Музей на фармацията в Дупница и да се използва за научни цели от ученици, учени и специалисти в областта на фармацията.
Сега ръководи научно-производствена фирма „Натстим“.
Приноси[редактиране | редактиране на кода]
Въвежда за първи път в България „Биофармацията“ като наука и практика, включително теста „скорост на разтваряне“ (dissolution test). Основен принос в създаването на лекарствени форми с модифицирано освобождаване.
Участва в разработването и внедряването на десетки препарати, предимно на базата на соли на аминокиселини (Паматон, Оксирич, Магнерич, Фероспартин, Калцирич) и полибактериални имуностимулатори (Респивакс, Уростим, Дентавакс, Фариностим, Респистим плюс) както и Пиримитин, Беналгин и др.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Номиниран е за фармацевт на България.
На 19 октомври 2006 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Дупница.
По повод Деня на съсловната организация на магистър-фармацевтите в България – 10.02.2014, е награден със Златна значка и почетна грамота за „Особен принос към фармацевтичното съсловие“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Е. Минков, Р. Шекерджийски, Й. Лаковска, Технология на лекарствата, учебник за студенти по фармация, София, 1988 г. (I издание), 1991 г. (II преработено издание).
- Българска асоциация за фармацевтични технологии
- „10 февруари – Ден на съсловната организация на магистър-фармацевтите" Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., Списание „Форум Медикус“, 17.02.2014
- Сайт на фирма „Натстим ЕООД“