Раци отшелници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раци отшелници
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Висши ракообразни (Malacostraca)
разред:Десетоноги (Decapoda)
инфраразред:Anomura
надсемейство:Раци отшелници (Paguroidea)
Научно наименование
Latreille, 1802
Обхват на вкаменелости
Раци отшелници в Общомедия
[ редактиране ]
Извън черупката си, мекият, извит корем на ракът отшелник, като Pagurus bernhardus, е уязвим

Раците отшелници[1] (Paguroidea) са anomura (група от десетоноги ракообразни) десетоноги ракообразни от надсемейство Paguroidea, които са се приспособили да заемат празни черупки на мекотели, за да защитят крехките си екзоскелети.[2][3][4] Има над 800 вида раци отшелници, повечето от които притежават асиметричен корем, скрит от плътно прилепнала черупка. Некалцираният коремен екзоскелет на раци отшелници прави екзогенната им система за подслон задължителна. Отшелниците трябва да заемат подслон, произведен от други организми, или да рискуват да бъдат беззащитни.

Силната връзка между раците отшелници и техните приютяващи ги форми е повлияла значително на тяхната биология. Почти 800 вида носят подвижни приюти (най-често калцирани черупки от охлюви); тази защитна мобилност допринася за разнообразието и множеството ракообразни, които се срещат в почти всички морски среди. При повечето видове развитието включва метаморфоза от симетрични, свободно плуващи ларви до морфологично асиметрични, живеещи в дъното, раци, търсещи черупки. Такива физиологични и поведенчески крайности улесняват прехода към защитен начин на живот, разкривайки обширната еволюционна продължителност, довела до успеха на тяхното надсемейство.

Биологично описание[редактиране | редактиране на кода]

Повечето видове имат дълги, спирално извити кореми, които са меки, за разлика от твърдите, калцирани кореми, наблюдавани при сродни ракообразни. Уязвимият корем е защитен от хищници чрез поместването в празна раковина, носена от рака отшелник, в която цялото тяло може да се прибере.[5] Най-често раците-отшелници използват черупките на морски охлюви (въпреки че черупките на миди и лопатоноги и дори кухи парчета дърво и камък се използват от някои видове).[6] Върхът на корема на отшелника е приспособен да се закопчава силно върху колумелата на черупката на охлюва.[7] Повечето отшелници са нощни животни.

Симбиоза с актиния[редактиране | редактиране на кода]

Симбиоза между рак отшелник и актиния

Широко известен пример за симбиозата е тази между раците и актиниите. Ракът прикрепя за черупката си актиния, чиито стрелкащи се пипала са надеждна защита на двата симбионта. Актинията се храни от остатъците на храната, добивана от рака.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българско название
  2. http://www.marinespecies.org/aphia.php?p=taxdetails&id=106687 Patsy McLaughlin & Michael Türkay (2011). Lemaitre R, McLaughlin P (eds.). „Paguroidea“. World Paguroidea & Lomisoidea database. World Register of Marine Species. Retrieved November 25, 2011.
  3. Annotated checklist of anomuran decapod crustaceans of the world (exclusive of the Kiwaoidea and families Chirostylidae and Galatheidae of the Galatheoidea) – Chapter: Part I – Lithodoidea, Lomisoidea and Paguroidea. // Zootaxa Suppl. 23. 2010. с. 5 – 107. Архивиран от оригинала на 2012-01-22.
  4. Hazlett, B.A.. The Behavioral Ecology of Hermit Crabs. // Annual Review of Ecology and Systematics 12 (1). 1981. DOI:10.1146/annurev.es.12.110181.000245. с. 1 – 22.
  5. Ray W. Ingle. Hermit and stone crabs (Paguroidea). // Crayfishes, lobsters, and crabs of Europe: an illustrated guide to common and traded species. Cambridge University Press, 1997. ISBN 978-0-412-71060-5. с. 83 – 98.
  6. Jason D. Williams. Hermit crab biocoenoses: a worldwide review of the biodiversity and natural history of hermit crab associates. // Journal of Experimental Marine Biology and Ecology 305. 2004. DOI:10.1016/j.jembe.2004.02.020. с. 1 – 128. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  7. W. D. Chapple. Mechanoreceptors innervating soft cuticle in the abdomen of the hermit crab, Pagurus pollicarus. // Journal of Comparative Physiology A 188 (10). 2002. DOI:10.1007/s00359-002-0362-2. с. 753 – 766.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hermit crab“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​