Резолюция 123 на Съвета за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Резолюция 123 на Съвета за сигурност на ООН
Дата21 февруари 1957
Заседание774
КодS/3793 (Документ)
Вот 10 1 0
ПредметИндо-пакистанският въпрос
РезултатПриета с мнозинство
Съветът за сигурност на ООН
в състав от 1957 г.
Постоянни членове
Непостоянни членове
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Резолюция 123 на Съвета за сигурност на ООН е приета на 21 февруари 1957 г. по повод индо-пакистанския спор за областта Кашмир.

Като припомня предишните си резолюции по въпроса, с Реозлюция 123 Съветът за сигурност предлага секретарят на Съвета за безопасност, представител на Швеция в Съвета, да посети Индийския субконтинент, където да обсъди с правителствата на Индия и Пакистан всички предложения, които по негово мнение биха допринесли за успешното разрешаване на спора, и да представи пред Съвета доклад за проведените консултации на място, който да бъде представен пред Съвета не по-късно от 15 април 1957. Резолюцията приканва правителствата на Индия и Пакистан да съдействат на секретаря при изпълнението на поставената му мисия. От генералния секретар на ООН и от представителите на Индия и Пакистан в Обединените нации се изисква да оказват на секретаря на Съвета за сигурност необходимото му съдействие.

Резолюция 123 е приета с мнозинство от десет гласа „за“ и един „въздържал се“ от страна на Съветския съюз.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) UNSCR. Resolution 123

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]