Рихтерит
| Рихтерит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Na(NaCa)Mg5Si8O22(OH)2# |
| Класификация на Щрунц | 9.DE.20 |
| Кристална симетрия | C2/m |
| Характеристики | |
| Кристална система | моноклинична |
| 2V ъгъл | 68° измерени |
| Дисперсия | δ = 0.021 |
| Рихтерит в Общомедия | |
Рихтеритът е натриево-калциево-магнезиев силикатен минерал, принадлежащ към групата на амфиболите.[1] Ако желязото замества магнезия в структурата на минерала, той се нарича ферорихтерит; ако флуорът замества хидроксила, той се нарича флуорорихтерит.
Кристалите на рихтерита са дълги и призматични или призматични до влакнести агрегати, или свързани със скали кристали. Цветовете на рихтерита варират от кафяво, сиво-кафяво, жълто, кафеникаво- до розово-червено или бледо до тъмнозелено. Рихтеритът се среща в термично метаморфозирани варовици в контактни метаморфни зони. Среща се и като хидротермален продукт в мафични магмени скали и в богати на манган рудни находища. Такива находища са Мон Сен Илер, Квебек, и Уилбърфорс и Тори Хил, Онтарио, Канада; Лонгбан и Пайсберг, Швеция; Западен Кимбърли, Западна Австралия; Санка, Мианмар; и Айрън Хил, Колорадо; Люсит Хилс, Уайоминг; и Либи, Монтана, САЩ. Минералът е кръстен през 1865 г. на немския минералог Йеронимус Теодор Рихтер (1824 – 1898).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов-Китин, Владислав. Рихтерит Richterite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 527 – 528.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 303.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 124.
- Bonewitz, 2008, Smithsonian Rock and Gem
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Richterite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |