Робертино Лорети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робертино Лорети
Roberto Loreti
италиански певец
Лорети през 2011 година
Лорети през 2011 година

Роден
Роберто Лорети

Националност Флаг на Италия Италия
Музикална кариера
Глас дискант (в детството), баритон

Уебсайт http://www.robertinoloreti.eu/
Робертино Лорети в Общомедия
Робертино Лорети - (1961)

Робертино Лорети (на италиански: Roberto Loreti или Robertino Loreti) е италиански певец, известен най-вече с песните, които изпълнява като юноша. След като гласът му се променя, популярността му намалява, но въпреки това продължава да прави гастроли. Особено е популярен в Русия, където е приятел с Муслим Магомаев и Йосиф Кобзон.

Има разногласия за годината на раждане – 1946, 1947 и 1948 се посочват като година на раждане според различни източници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в многодетно семейство[1] с осем други деца. Семейството му е бедно и когато е на 10 години, баща му се разболява и Робертино трябва да помага на семейството, като доставя хлебни изделия в ресторанти. Пее народни песни по пътя си и е забелязан от хората заради певческия си глас. След като прави първата си изява на сватба в ресторант, Робертино е търсен от други ресторанти, които се състезават за него.

Робертино пее в кафе „Гран Италия“, където неаполитанският актьор Тото и датският телевизионен продуцент Волмер Сьоренсен го забелязват. Той подписва договор, който гласи, че ще пее до 17-годишна възраст. Това довежда до участия в датски телевизионни предавания, обиколки на Скандинавия и Европа. Робертино прекарва месеци на турне, пеейки до три концерта на ден, докато гласът му не започва да се променя. Записва албум, докато е в Копенхаген, а по-късно публикува няколко албума и се появява в няколко филма[2].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Помните ли Робертино Лорети?, impressio.dir.bg, 14 август 2017 г.
  2. Enzo Giannelli. "Robertino". Gino Castaldo (edited by). Dizionario della canzone italiana. Curcio Editore, 1990. pp. 1475-8.