Роберт Баръмов
 |
| Роберт Баръмов | |
| български художник | |
 | |
| Роден |
23 декември 1966
|
|---|---|
| Починал | 4 март 2021
|
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Баща | Евгени Баръмов |
| Майка | Милица Баръмова |
| Съпруга | Невена Вълчева |
| Деца | Еди Баръмов, Макс Баръмов, Крис Баръмов |
| Подпис | RobArt |
| Уебсайт | www.robertbaramov.com |
Роберт Евгениев Баръмов е български художник (графика и живопис), куратор и концептуален артист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 23 декември 1966 г. в гр. Толбухин (днешен Добрич) в семейството на художничка и скулптор.[1] Никога не е живял в този град, в който родителите му избират да се роди, защото там са били съгласни да запишат детето с желаното от тях име. Израства във Варна.
Завършва средното си образование в Художествената гимназия „Илия Петров“ в гр. София, а след това учи графика в класа на проф. Стоян Стоянов – Течи във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия), където се дипломира през 1994 г.[2] Живее дълги години с художничката Жени Кателиева, от която има син Еди, а след това се жени за архитектката Невена Вълчева, от която има двама сина – Макс и Крис.[3]
Главен уредник е в Галерията за графично изкуство – Варна и член на селекционното жури и международното жури за наградите на Деветото международно биенале на графиката през 1997 г. във Варна.[4]
Умира на 4 март 2021 от COVID-19.[5] В съобщението за смъртта му Съюзът на българските художници го признава за един от „най-изявените графици на своето поколение“.[6]
Награди[7][редактиране | редактиране на кода]
| Година | Награда |
|---|---|
| 2014 | Първа награда, Международно биенале на Гуанджоу график, малък формат |
| Избран артист, международен форум Bosco Stregato | |
| 2012 | Златна панда, Пекин |
| Почетен приз, Милано, Италия | |
| Сребърен приз, Шанхай, Изложба в Ориентал Перла Кула | |
| 2011 | Голямата златна награда „Купа Сан Мин“ в Шанхай, Китай |
| Почетна награда в биеналето на Пекин | |
| Най-доброто произведение на изкуството в биеналето на Пекин | |
| 2010 | Първа награда Fu Xian Zhai, Китай |
| 2009 | Златно отличие, музей на замъка, Малборк |
| 2005/2006 | Наградата на Асоциация Chinohanga, Токио, Япония |
| Награда на журито – графика малък формат, Токио, Япония[8] | |
| 2005 | Награда на журито, Триенале София |
| 2003 | Награда на спонсорите, Екслибрис конкурс, София |
| Специална награда, Сома Ломбардо, Италия | |
| 2002 | Първа награда, Варезе Милано – Италия |
| Награда Златен Бурин – Малборк, Полша | |
| 2001 | Награда на колекционерите, Стралсунд, Германия |
| Почетна награда – Триенале София | |
| 2000 | Почетен приз, Оренсе, Испания |
| Награда – Музей на замъка Малборк, Полша | |
| Специална награда на Jubileo 2000 – Италия | |
| 1999 | Награда „Буларт България“ за най-добър артист на годината |
| 1998 | Почетен медал, Малборк, Полша |
| Награда, Оренсе, Испания | |
| Награда – литовски авиокомпании; Конкурс за малка графика | |
| 1997 | Най-добра гравюра, Оренсе, Испания |
| Награда за литография, Синт Никлас, Белгия | |
| Най-добра гравюра, Полша | |
| 1996 | Награда на колекционерите и медал, Малброк, Полша |
| 1995 | Арт Диалог – Париж – Триенале София |
| Първа награда и медал, Остров Велкополски, Полша | |
| Трета награда и медал, Гливице, Полша | |
| Награда на Фондация „Отворено общество“ – биенале Варна | |
| 1994 | Награда за най-добър Екслибрис, Югославия |
| Награда на спонсорите, Вааса, Финландия | |
| 1993 | Почетен медал, Остров Велкополски, Полша |
| 1992 | Втора награда Галерия Au Virage, Швейцария |
Самостоятелни изложби и интервенции[7][редактиране | редактиране на кода]
| Година | Изложба |
|---|---|
| 2021 | посмъртна изложба „Миграции в студиото на артиста II“ (23 април – 31 май, 2021) с куратор Маргарита Доровска в Музея на хумора и сатирата – Габрово |
| Интервенции в територия „Бруталити“ в Le Papillon Art Gallery – Варна | |
| изложба „Миграции в студиото на артиста“ с куратор Аксиния Джурова в галерия „Контраст“ – София (19 януари – 12 февруари 2021)[9] | |
| 2019 | изложба „Резервирани идеи" в Градска художествена галерия – Варна[10] |
| 2018 | изложба „Малки големи истории“ в Галерия „Сезони“ – София съвместно с Онник Каранфилян |
| 2016 | изложба „Наети въздушни пространства“ в Градска художествена галерия – Варна[11][12] |
| exhibition at Vologda museum, Russia | |
| 2015 | participation at Diplomatic art – presentation of documentation of Robert Baramov's action at the Venice biennale 2015 in Timisiora, Museum of Banat[13] |
| „Невидимо изкуство“ – проект инсталация и видео (6 – 15 февруари), Галерия „Буларт“ – Варна | |
| 2014 | изложба „Балкански приказен реализъм“ в Музея за история на София под патронажа на Президента на Република България[14] |
| 2013 | Izmir, Turkey |
| Yifine gallery-Beijing, China | |
| Curator project “HUMANIMAL’’ at National Museum of Natural History | |
| изложба „Балкански приказен реализъм II" в Градската художествена галерия – Варна[15] | |
| 2012 | изложба в Градската художествена галерия – Пазарджик |
| изложба в Gallery Boev – Пловдив | |
| изложба в Градската художествена галерия – Пловдив | |
| Beijing Art Museum-installation | |
| Скръбна вест (обекти/инсталация) – Галерия „Аросита“ | |
| Municipality center for contemporary art, Plovdiv – guest presentation | |
| 2011 | Национален исторически музей – София |
| галерия „Дяков“ – Пловдив | |
| 2010 | Art Museum Frederikshavn, Denmark |
| 2009 | Deutscher Ring, Germany |
| City gallery, Barmstedt | |
| 2008 | Long Night of the Museums – Hamburg, Germany |
| изложба в Le Papillon Art Gallery – Варна | |
| 2002 | City Gallery Steyr – Steyr Austria |
| 2000 | изложба в галерия Bulart – Варна |
| 1999 | Kloster studio Lamspringe Grmany |
| E/A Gallery Antwerpen, Belgium, 24 април – 9 май Архив на оригинала от 2022-09-02 в Wayback Machine. | |
| 1998 | E/A Gallery Kulturhaus Hannover Germany |
| MBP Wroclaw Poland | |
| изложба в галерия „Шар“ – София | |
| 1997 | Art Society Bad Salzdetfurth Germany |
| BWA Ostrow Wielkopolski Poland | |
| 1996 | BOMA Museum for modern art Bodenburg Germany |
| General de Bank Gallery „G“ Charleroi Belgium | |
| 1995 | Arthibios-Mons Belgium Gallery |
| 1994 | изложба в галерия Apollo & Mercury – София |
| изложба в галерия „Витоша“ – София |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Robert Baramov, Contemporary Bookplate Artist 9 // Frederikshavn Kunstmuseum & Exlibrissamling, 2009-08-09. с. 11. Посетен на 2022-09-02.
- ↑ Буларт галерия. INVISIBLE ART|Installation&video // 2015-02-03. Посетен на 2022-09-02.
- ↑ Ялъмов, Тодор. Концептуализирането на художника в артист: иновации, игри и импровизации // Философия (Filosofiya-Philosophy) 30 (4). 2021. с. 413 – 422.
- ↑ Сиракова, Здравка. Международно биенале на графиката, Варна, 35 години – имена, цифри и оценки // АртДиалог (Интернет списание за култура). 21 ноември 2016.
- ↑ Площад Славейков. Художникът Роберт Баръмов почина от Covid-19 // 2021-03-05. Посетен на 2022-09-02.
- ↑ СБХ. Роберт Баръмов (1966 – 2021) // Посетен на 2022-09-02.
- ↑ а б Арт Галерия Le Papillon. Арт Галерия „Папийон“ представя Роберт Баръмов // 2022-01-24. Посетен на 2022-09-02.
- ↑ 4th Tokyo International Mini Print Triennial 2005/2006 // Посетен на 2022-11-28.
- ↑ Джурова, Аксиния. Миграции в студиото на артиста // Дневник. 2021-01-21.
- ↑ Проектът „Резервирани идеи“ на Роберт Баръмов (4 – 23 юни 2019 г.) // Посетен на 2022-11-28.
- ↑ НАЕТИ ВЪЗДУШНИ ПРОСТРАНСТВА – НЕФОРМАЛНА АКЦИЯ НА РОБЕРТ БАРЪМОВ БИЕНАЛЕ ВЕНЕЦИЯ 2015 // Посетен на 2022-11-28.
- ↑ Култура.БГ. "Наетите въздушни пространства" на Роберт Баръмов // Българска Национална Телевизия. 2016-11-23. Посетен на 2023-12-31.
- ↑ Diplomatic art| About us // Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 2022-11-28.
- ↑ Гюзелева, Александра. Балкански приказен реализъм – изложба на Роберт Баръмов // Българска национална телевизия. 2014-12-08. Посетен на 2022-09-02.
- ↑ Съвременно изкство – видео, живопис, инсталации // Посетен на 2022-11-28.