Роберт Менасе
Роберт Менасе Robert Menasse | |
Роберт Менасе през 2008 г. | |
Роден | 21 юни 1954 г. |
---|---|
Професия | писател, преводач |
Националност | Австрия |
Активен период | 1988 - |
Жанр | роман, разказ, есе, пиеса |
Награди | „Австрийска държавна награда за литература“ (1994) „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“ (2002) „Награда Валтер Хазенклевер“ (2018) награда за европейска книга (2023) |
Уебсайт | |
Роберт Менасе в Общомедия |
Роберт Менасе (на немски: Robert Menasse) е австрийски писател и преводач, автор на романи, разкази есета и пиеси.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Житейски път
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 юни 1954 г. във Виена. Висшето си образование получава във Виена, Залцбург и Месина, изучавайки германистика, философия и политология.
В периода от 1981 до 1988 г. Менасе е младши преподавател в Института за теория на литературата към Университета на Сао Пауло, Бразилия. Продължава да работи като публицист, журналист и преводач на свободна практика. Превежда романи от португалски на немски език.
След завръщането си в Европа от Бразилия, Менасе живее в Берлин, Виена и Амстердам, като най-трайно се установява във Виена.
Роберт Манесе е полубрат на писателката Ева Менасе.[1]
Творчески път
[редактиране | редактиране на кода]През 1980 г. завършва докторската си дисертация на тема „Der Typus des Außenseiters im Literaturbetrieb. Am Beispiel Hermann Schürrer“.
Първият му роман Sinnliche Gewissheit, публикуван през 1988 г., е полуавтобиографичен разказ за австрийци, живеещи в изгнание в Бразилия.
Списание Literatur und Kritik публикува за първи път поемата му „Kopfwehmut“ през 1989 г., а по-късно и романите му Selige Zeiten, rüchige Welt, Schubumkehr и Die Vertreibung aus der Hölle (2001). През 1990 г. Роберт Менасе става първият писател, на когото е присъдена наградата „Хаймито фон Додерер“.
Езикът на Менасе е ироничен и на моменти едва доловимо саркастичен. Повтарящи се теми в романите му са самотата и отчуждението в междучовешките отношения, като резултатота социалните обстоятелства. Менасе има еврейски корени и често критикува латентните форми на антисемитизъм, все още широко разпространени в немскоезичния свят.
Автор е на есета върху австрийската идентичност и история. Пише и за бъдещето на Европа и на Европейския съюз, критикувайки тенденциите за ренационализация и движенията срещу европейската интеграция – реакция на икономическата криза от 2007 – 2008 г. и нейните последици: („Der europäische Landbote“, 2012).
Творби на Манесе са преведени на баски, български, английски, френски, гръцки, хинди, италиански, хърватски, литовски, нидерландски, норвежки, полски, португалски, руски, сръбски, словенски, испански, чешки и унгарски.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Sinnliche Gewißheit, Roman, 1988
- Die sozialpartnerschaftliche Ästhetik. Essays zum österreichischen Geist, 1990
- Selige Zeiten, brüchige Welt, Roman, 1991
- Блажени времена, крехък свят, изд.: Lege artis, Плевен, (2006), прев. Елисавета Кузманова
- Das Land ohne Eigenschaften. Essay zur österreichischen Identität, 1992
- Phänomenologie der Entgeisterung. Geschichte vom verschwindenden Wissen, 1995
- Schubumkehr, Roman, 1995
- Hysterien und andere historische Irrtümer, 1996
- Überbau und Underground, 1997
- Die letzte Märchenprinzessin (Mit Elisabeth und Eva Menasse), 1997
- Der mächtigste Mann (Mit Elisabeth und Eva Menasse), 1998
- Dummheit ist machbar. Begleitende Essays zum Stillstand der Republik, 1999
- Erklär mir Österreich. Essays zur österreichischen Geschichte, 2000
- Die Vertreibung aus der Hölle, Roman, 2001
- Изгонване от ада, изд.: Lege artis, Плевен, (2003), прев. Елисавета Кузманова
- Das war Österreich. Gesammelte Essays zum Land ohne Eigenschaften, 2005
- Die Zerstörung der Welt als Wille und Vorstellung – Frankfurter Poetikvorlesungen, 2006
- Das Paradies der Ungeliebten, Politisches Theaterstück, 2006
- Don Juan de la Mancha oder die Erziehung der Lust, Roman, 2007
- Дон Жуан де ла Манча или Възпитание на страстта, изд.: Lege artis, Плевен, (2009), прев. Елисавета Кузманова
- Das Ende des Hungerwinters, 2008
- Doktor Hoechst – Ein Faustspiel, Eine Tragödie. Theaterstück, 2009
- Ich kann jeder sagen: Erzählungen vom Ende der Nachkriegsordnung, 2009
- Всеки може да каже „аз“, изд.: Lege artis, Плевен, (2010), прев. Елисавета Кузманова
- Permanente Revolution der Begriffe, Vorträge zum Begriff der Abklärung, Essays, 2009
- Der Europäische Landbote, Die Wut der Bürger und der Friede Europas oder Warum die geschenkte Demokratie einer erkämpften weichen muss, 2012, 2015
- Залезът на Европа, изд.: Lege artis, Плевен, (2013), прев. Ангел Христов
- Heimat ist die schönste Utopie. Reden (wir) über Europa, 2014
- „Weil Europa sich ändern muss.“ Im Gespräch mit Gesine Schwan, Robert Menasse, Hauke Brunkhorst, 2015
- Eine kurze Geschichte der europäischen Zukunft. Warum wir erringen müssen, was wir geerbt: das Europa der Regionen, in: The European. Das Debatten-Magazin vom 8. Juni 2015[2]
- Was ist Literatur. Ein Miniatur-Bildungsroman, 2015
- Europa. Die Zukunft der Geschichte, 2015
- Feiert das Leben!, 2016
- Europa. Akzente, 2016
- Warum? Das Vermächtnis des Jean Améry, 2016
- „Kritik der Europäischen Vernunft – Critique de la raison européene – A Critique of European Reason“, Festrede vor dem Europäischen Parlament: „60 Jahre Römische Verträge“, (mit dem „Manifest für die Begründung einer Europäischen Republik“ im Anhang). Dreisprachig: Deutsch/Französisch/Englisch, 2017[3]
- Die Hauptstadt, Roman, 2017[4]
- Столицата, изд.: Lege artis, Плевен, (2018), прев. Ана Димова
- Die Erweiterung (Roman), Berlin: Suhrkamp, 2022
Награди (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]- „Награда Хаймито фон Додерер“ (1990)
- „Марбургска литературна награда“ (1994)
- „Австрийска държавна награда за литература“ (1994)
- „Награда Хуго Бал“ на град Пирмазенс (1996)
- „Австрийска държавна награда за културна публицистика“ (1998)
- „Награда Гримелсхаузен“ (1999)
- „Награда Йозеф Брайтбах“ (2002)
- „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“ (2002)
- „Награда Лион Фойхтвангер“ (2002)
- „Награда Мари Луизе Кашниц“ на Евангелистката академия в Туцинг (2002)
- „Награда Ерих Фрид“ (2003)
- „Австрийска награда за художествена литература“ (2012)
- „Награда Хайнрих Ман“ (2013)
- „Награда Макс Фриш“ на град Цюрих (2014)
- „Немска награда за книга“ (2017) (номинация)
- „Награда Валтер Хазенклевер“ (2018)
- Награда за европейска книга (Prix du livre européen) (2013)
За Роберт Менасе
[редактиране | редактиране на кода]- Dieter Stolz (Hrsg.): Die Welt scheint unverbesserlich. Zu Robert Menasses „Trilogie der Entgeisterung“, 1997
- Joanna Drynda: Schöner Schein, unklares Sein. Poetik der Österreichkritik im Werk von Gerhard Roth, Robert Menasse und Josef Haslinger, 2003 (Zugleich Dissertation an der Universität Poznań, 2002).
- Verena Holler: Felder der Literatur: Eine literatursoziologische Studie am Beispiel von Robert Menasse, 2003
- Kurt Bartsch, Verena Holler (Hrsg.): Robert Menasse, 2004
- Kathrin Krause: Robert Menasses „Trilogie der Entgeisterung“. Ein Beitrag zur Theorie des Romans, 2005 (Zugleich Dissertation an der Uni Wuppertal, 2004)
- Jürgen Jacobs: Zwischenbilanzen des Lebens. Zu einem Grundmuster des Bildungsromans, 2005
- Eva Schörkhuber (Hrsg.): Was einmal wirklich war. Zum Werk von Robert Menasse, 2007
- Aneta Jachimowicz: Das schwierige Ganze. Postmoderne und die „Trilogie der Entgeisterung“ von Robert Menasse, 2007
- Matthias Beilein: 86 und die Folgen. Robert Schindel, Robert Menasse und Doron Rabinovici im literarischen Feld Österreichs, 2008
- Hans-Dieter Schütt: Die Erde ist der fernste Stern. Gespräche mit Robert Menasse, 2008
- Antje Büssgen: „Europa nach den Nationen? Das Europäische Projekt im Zeitalter von Postdemokratie und Globalisierung. Zu Robert Menasse Analyse der europäischen Integration in seinem Essay „Der europäische Landbote“, 2015
- Martin Meyer: Utopie als Freiheit als Kritik – Laudatio auf Robert Menasse anlässlich der Übergabe des Max-Frisch-Preises im Zürcher Schauspielhaus vom 11. Mai 2014. In: Neue Zürcher Zeitung, Nr. 108, 12. Mai 2014. S. 33.
- Steven Erlanger: „Brussels, E.U. Capital, Gets a Novel, Both Tart and Empathic“. In: The New York Times, 14 януари 2018.
- Eva Menasse: Am Beispiel meines Bruders, in: Süddeutsche Zeitung, 9. Januar 2019, S. 9
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Volker Weidermann: Ja, wir brauchen das Träumerische. Sie sind das erfolgreichste Geschwisterpaar der deutschsprachigen Gegenwartsliteratur. Eva und Robert Menasse sprechen in ihrem ersten gemeinsamen Interview über Familienmythen, politisches Schreiben und erfundene Wahrheiten. Kiepenheuer & Witsch, Köln, 2018
- ↑ Eine kurze Geschichte der europäischen Zukunft, in: The European. Das Debatten-Magazin vom 8. Juni 2015
- ↑ Robert Menasse: Kritik der Europäischen Vernunft, auf den Seiten des Suhrkamp Verlags vom 21. März 2017
- ↑ Übersicht und Zusammenfassung der Rezensionen im deutschsprachigen Raum
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Роберт Менасе
- ((de)) Биографични данни за Роберт Менасе в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Роберт Менасе в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Роберт Менасе в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Роберт Менасе в Австрийската национална библиотека Архив на оригинала от 2019-02-09 в Wayback Machine.
- ((de)) Роберт Менасе в Austria-Forum
- ((de)) Роберт Менасе в Literatur Port
- ((de)) Роберт Менасе в Perlentaucher
- ((de)) Роберт Менасе в Die LYRIKwelt
- ((de)) Роберт Менасе в Personensuche
- ((en)) Роберт Менасе в Internet Movie Database
|
- Австрийски писатели
- Австрийски романисти
- Австрийски автори на разкази
- Австрийски есеисти
- Австрийски драматурзи
- Австрийски преводачи
- Преводачи от португалски език
- Носители на литературни награди
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на наградата „Фридрих Хьолдерлин“
- Носители на литературни награди на Австрия
- Носители на Австрийска награда за художествена литература
- Носители на награда за европейска книга
- Родени във Виена
- Евреи в Австрия