Роберт Шиндел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роберт Шиндел
Robert Schindel
Роберт Шиндел през 2012 г.
Роберт Шиндел през 2012 г.
Роден 4 април 1944 г. (75 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр стихотворение, роман, разказ, есе
Награди Литературна награда на Виена (2003)
Уебсайт www.schindel.at
Страница в IMDb
Роберт Шиндел в Общомедия

Роберт Шиндел (на немски: Robert Schindel) е австрийски писател, автор на стихотворения, романи, разкази и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роберт Шиндел е роден през 1944 г. в семейството на евреи-комунисти. След арестуването на родителите му, които се прикриват като елзаски чуждестранни работници, Роберт оцелява под името Роберт Зоел. Намира подслон в еврейската детска болница във Виена. Гледачката и медицинската сестра – евреи – възпрепятстват депортирането му в концлагерите Аушвиц и Терезиенщат. Баща му е убит през март 1945 г. в Дахау, а майка му оцелява в конлагерите Аушвиц и Равенсбрюк и през 1945 г. се завръща във Виена, където намира отново сина си.

От 1950 до 1954 г. Роберт учи в основно училище, а после във федералната реална гимназия във Виена. През 1959 г. напуска гимназията, „изключен е поради лошо поведение“[1] и започва обучение за книжар във виенското издателство „Гробус“, но прекъсва. Следват пътувания в Париж и Швеция, където между другото се препитава като мияч на чинии.

През 1967 г. успява да положи матура, следва в университета философия и два семестъра право, влиза в контакт с маоистки кръгове.

Като своя истински университет обаче Шиндел определя виенското „Кафене Хавелка“, в което се запознава с писателя Ханс Карл Артман и актьора Оскар Вернер.[2] Става съосновател на изграденото по берлински образец студентско движение „Комуна Виена“ и на литературното списание „Хундсблуме“, където публикува поетическите си творби. През 1970 г. издава романа Касандра („Kassandra“).

От 1986 г. Роберт Шиндел е писател на свободна практика.

Член е на Свободната академия на изкуствата в Хамбург и на Немската академия за език и литература в Дармщат. Основава първата държавна литературна институция в Австрия, която поощрява творческото писане – Института за езиково изкуство към университета за приложно изкуство, Виена и от 2009 г. преподава там като университетски лектор.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kassandra, Roman, 1970, 1979, 2004
  • Brockt sie frisch von den Weibern! 14 Akupunkturen, 1971
  • Haikus im Ruderlaiberl, 1971
  • Ohneland. Gedichte vom Holz der Paradeiserbäume. 1979–1984, 1986
  • Geier sind pünktliche Tiere, Gedichte, 1987
  • Im Herzen die Krätze, Gedichte, 1988
  • Ein Feuerchen im Hintennach. Gedichte 1986–1991, 1992
  • Gebürtig, Roman, 1992, 1994, 2002
Гебиртиг, изд.: МД Елиас Канети, Русе (2018), прев. Пенка Ангелова
  • Die Nacht der Harlekine, Erzählungen, 1994, 1997
  • Gott schütz uns vor den guten Menschen. Jüdisches Gedächtnis – Auskunftsbüro der Angst, 1995
  • Immernie. Gedichte vom Moos der Neunzigerhöhlen, 2000
  • In die Wüsten der Welt, Gedichte, 2002
  • Nervös der Meridian. Gedichte, 2003
  • Zwischen dir und mir wächst tief das Paradies. Liebesgedichte (Mit einem Vorwort von André Heller), 2003
  • Fremd bei mir selbst, Gedichte (1965-2003) (Mit einem Nachwort von Marcel Reich-Ranicki), 2004
  • Wundwurzel, Gedichte, 2005
  • Der Krieg der Wörter gegen die Kehlkopfschreie, Capriccios, 2008
  • Mein mausklickendes Saeculum, Gedichte, 2008
  • Dunkelstein. Eine Realfarce, 2010
  • Man ist viel zu früh jung, Essays und Reden, 2011
  • Der Kalte, Roman, 2013[3]
  • Don Juan wird sechzig, Heiteres Drama, 2015
  • Scharlachnatter, Gedichte, 2015

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robert Schindel: Biogramm
  2. Wörtlich – Robert Schindel beim Cultural Broadcasting Archive, 19. Oktober 2015.
  3. Unter Wölfen in Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung vom 17. März 2013, S. 43.
  4. Eintrag zu Schindel, Robert beim Berliner Künstlerprogramm des DAAD.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]