Росано Браци
| Росано Браци Rossano Brazzi | |
| италиански актьор | |
 1952 г. | |
| Роден |
18 септември 1916 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 декември 1994 г.
|
| Погребан | Фламинио, Рим, Италия |
| Националност |  Италия |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1939 – 1994 |
| Семейство | |
| Съпруга | Лидия Бертолини (1940 – 1981) Илзе Фишер (1984 – 1994) |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | www.neponset.com/brazzi/ |
| Росано Браци в Общомедия | |
Росано Браци (на италиански: Rossano Brazzi) е италиански актьор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Браци е роден на 18 септември 1916 г. в Болоня. Той е осиротял по време на диктатурата на Бенито Мусолини, когато родителите му са били убити. В студентските си години във Флоренция се интересува от театър, поради което решава да напусне обучението си като адвокат. На големия екран дебютира през 1939 г. във филма „Съдбата и смъртта на Сократ“. За кратко време актьорът изигра значителен брой романтични герои в киното, а в началото на 1940-те години той става една от главните звезди на италианското кино. По време на Втората световна война участва в групи за съпротива в Рим.
През 1940 г. се жени за Лидия Бартолини, след това играе главна роля във филма на Гофредо Алесандрини „Стъкленият мост“ (Il ponte di vetro), а през 1942 г. се снима със същия режисьор в големия филм, базиран на романа на Айн Ранд „Ние, живите“ (в частите „Ние, живите“ и „Адио, Кира“) в ролята на руски аристократ Лев Коваленски. Той става любим актьор на режисьора Гуидо Бриньоне, който го заснема в историческите си филми, играе Дубровски във филмовата адаптация на историята на Пушкин.
В следвоенните години популярността на Браци в Италия отшумява. Романтичните герои в периода на господството на неореализма не са търсени. През 1948 г. продуцентът Дейвид Селзник кани Браци в Холивуд, където година по-късно италианецът дебютира във филма „Малки жени“ в партньоство с Джон Алисън и Елизабет Тейлър. Филмовата му кариера се съживява след участието в „Босонога графиня“, където играе италиански граф в компанията на Ава Гарднър и Хъмфри Богарт. Този филм най-накрая му носи одобрение в Холивуд в ролята на латино-любовник. През същата година Браци се появява в друг успешен американски филм „Три монети във фонтана“. Актьорската кариера на Браци продължава до смъртта му. Той има повече от двеста филма.
През 1984 г. името на Росано Браци се появява в новините във връзка с разследването на контрабандата на оръжия и наркотици. По-късно всички обвинения срещу актьора са премахнати. Умира на 24 декември 1994 г. в Рим.
Първата му съпруга Лидия Бертолини умира през 1981 година. Втората му съпруга Илзе Фишер, с която се жени през 1984 г., го надживява.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филм | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1955 | Лятно време | Summertime | Ренато де Роси | Дейвид Лийн |
| 1957 | Легенда за изгубените | Legend of the Lost | Пол Бонърд | Хенри Хатауей |
| 1967 | Седем пъти жена | Sette Volte Donna | Джорджио | Виторио Де Сика |
| 1967 | Поличбата III: Последният сблъсък | Omen III: The Final Conflict | свещеник де Карло | Греъм Бейкър |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- „Поличбата“ – филм на ужасите от 1976 г. с Патрик Траутън в ролята на свещеник Бренан
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rossano Brazzi (1916–1994), IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
