Рудолф Брун
| Рудолф Брун Rudolf Brun | |
| швейцарски психолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Цюрих, Швейцария |
| Националност |  Швейцария |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Цюрихски университет |
| Повлиян | Огюст Форел |
Рудолф Брун (на немски: Rudolf Brun) е швейцарски лекар-невролог и психоаналитик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 март 1885 година в Цюрих, Швейцария, в семейство на хугеноти. Започва да учи медицина в Цюрих, Женева и Алжир. През 1909 г. става асистент на Константин фон Монаков в Цюрихския неврологичен институт. Между 1912 и 1913 г. учи неврология в Лондон и Париж. Повлиян от Огюст Форел започва да изучава поведението на мравките. През 1919 г. става асоцииран член, а малко по-късно и пълноправен член на Швейцарското психоаналитично общество. В периода 1918 – 1925 г. е главен лекар в Цюрихския неврологичен институт. След 1925 г. си отваря частна практика като невролог и психоаналитик. През 1925 – 1926 г. преминава обучителна анализа с Филип Сарасин.
Рудолф Брун и Емил Оберхолцер стоят в основата на разделението между Медицинското общество за психоанализа и Швейцарското психоаналитично общество.
Умира на 14 януари 1969 година в Цюрих на 83-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Brun, Rudolf. (1926). „Experimentelle beiträge zur dynamik und ekonomie des triebkonflikts; biologische parallelen zu Freuds trieblehre.“ Imago, 12, 147 – 170.
- Brun, Rudolf. (1951). General theory of neuroses; twenty-two lectures on the biology, psychoanalysis and psychohygiene of psychosomatic disorders. (Bernard Miall, Trans.). New York: International Universities Press.
- Brun, Rudolf. (1956). Mein weg zu Freud. Schweizer Zeitschrift für Psycholie, 15, 125 – 130.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
