Рудолф Шмит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Шмит
Генерал-полковник
Информация
Служба 1906 – 1918; 1919 – 1945
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921-1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение танкови войски
Командвания 1-ва танкова дивизия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
7 април 1957 г. (70 г.)
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Подпис Schmidt Unterschrift.jpg
Портал  Портална икона   Втора световна война

Рудолф Шмит (на немски: Rudolf Schmidt) е немски офицер служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Шмит е роден на 12 май 1886 г. в Берлин, Германска империя. През 1906 г. постъпва в армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и в края ѝ е със звание хауптман.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Между 1 октомври 1937 и 2 ноември 1939 г. командва 1-ва танкова дивизия[1]. На 1 юни 1938 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на битката за Франция и операция „Барбароса“ командва 39-ти моторизиран корпус. На 1 юни 1940 г. е издигнат в чин генерал от танковите войски. По време на битката при Москва е действащ командир на 2-ра армия. В периода 26 декември 1941 – 10 юли 1943 г. командва 2-ра танкова група на германско-съветския фронт. На 1 януари 1942 г. е издигнат в чин генерал-полковник. Шмит открито критикува нацисткия режим. Командването му е отнето два дни преди битката при Курск, след като негови писма с анти-нацистки изявления попадат в ръцете на Хитлер. Не е върнат на военна служба, въпреки че е отличен командир. До края на войната е зачислен към резерва.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е от съветските войски през 1947 г. През 1952 г. е осъден на 25 години доброволчески труд, но е пуснат през 1955 г. Умира на 7 април 1957 г. в Крефелд, Германия.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Heuer, Gerd F. и др. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945. Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997 г. ISBN 3811814087.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1.Panzer-Division. // www.feldgrau.com. Посетен на 24 август 2008.
  2. Heuer 1997, стр. 224

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]