Рудолф Шмит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рудолф Шмит
германски генерал
Bundesarchiv Bild 183-2005-1017-520, Rudolf Schmidt.jpg

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1906 – 1918; 1919 – 1945
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 1-ва танкова дивизия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
Подпис Schmidt Unterschrift.jpg
Рудолф Шмит в Общомедия

Рудолф Шмит (на немски: Rudolf Schmidt) е немски офицер служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Шмит е роден на 12 май 1886 г. в Берлин, Германска империя. През 1906 г. постъпва в армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и в края ѝ е със звание хауптман.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Между 1 октомври 1937 и 2 ноември 1939 г. командва 1-ва танкова дивизия[1]. На 1 юни 1938 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на битката за Франция и операция „Барбароса“ командва 39-ти моторизиран корпус. На 1 юни 1940 г. е издигнат в чин генерал от танковите войски. По време на битката при Москва е действащ командир на 2-ра армия. В периода 26 декември 1941 – 10 юли 1943 г. командва 2-ра танкова група на германско-съветския фронт. На 1 януари 1942 г. е издигнат в чин генерал-полковник. Шмит открито критикува нацисткия режим. Командването му е отнето два дни преди битката при Курск, след като негови писма с анти-нацистки изявления попадат в ръцете на Хитлер. Не е върнат на военна служба, въпреки че е отличен командир. До края на войната е зачислен към резерва.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е от съветските войски през 1947 г. През 1952 г. е осъден на 25 години доброволчески труд, но е пуснат през 1955 г. Умира на 7 април 1957 г. в Крефелд, Германия.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Heuer, Gerd F. и др. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945. Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997 г. ISBN 3811814087.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1.Panzer-Division. // www.feldgrau.com. Посетен на 24 август 2008.
  2. Heuer 1997, стр. 224

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]