Максимилиан фон Вайкс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан фон Вайкс
Фелдмаршал
Bundesarchiv Bild 101I-056-1643-29A, Frankreich, Generäl v. Weichs.jpg
Максимилиан фон Вайкс (в средата)
Информация
Години на служба 1900 - 1918; 1919 - 1945
Прякор „Зенитчика“
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение кавалерийски войски
Командвания 2-ра кавалерийска дивизия
1-ва танкова дивизия
2-ра армия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 12 ноември 1881
Десау, Германска империя
Починал 27 юни 1954 (73 г.)
Бург Рьозберг, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Подпис Maximilian von Weichs Signature.svg
Портал  Портална икона   Втора световна война
Максимилиан фон Вайкс в Общомедия

Максимилиан Мария Йозеф Карл Габриел Ламорал Райхсфрайхер фон Вайкс цу Глон (на немски: Maximilian Maria Joseph Karl Gabriel Lamoral Reichsfreiherr von Weichs zu Glon) е немски фелдмаршал от времето на Втората световна война.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Роден на 12 ноември 1881 г. в семейство на благородници в Десау, Германия. Син на полковник от армията.

Военната му кариера започва през 1900 г., когато постъпва в баварската армия като фаненюнкер.[1] От 1915 до 1918 г., в годините на Първата световна война, служи в щаба на 3-ти баварски корпус.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

След войната постъпва в новосъздадения Райхсвер като инструктор. През 1928 г. поема командването на 18-ти кавалерийски полк, през 1933 г. на 2-ра кавалерийска дивизия, а след това генерал-полковник Лудвиг Бек го назначава за командир на 1-ва танкова дивизия[1]. През 1936 г. е издигнат в чин генерал от кавалерията[2]. През октомври 1937 г. поема 13-ти военен окръг и 13-ти корпус[1]. Участва в окупацията на Судетската област (Sudetenland) през 1938 г.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

По време на нападението над Полша през 1939 г. е назначен за командващ на военния корпус „Вайкс“, кръстен на негово име.

След капитулацията на Полша, участва в подготовката на немската инвазия във Франция. Назначен е за командир на 2-ра армия[1], част от група армии „А“, с главнокомандващ фелдмаршал Герд фон Рундщет). За заслугите му във френската кампания е награден с Рицарски кръст и е повишен в генерал-полковник[2].

Фелдмаршал фон Вайкс и ген. фон Грайфенберг, Русия 1942 г.

През 1941 г. Вайкс участва в „Балканската кампания“ (като главнокомандващ на инвазията в Гърция) и в подготовката на операция Барбароса. При нападението над СССР е командир на 2-ра армия, част от група армии „Център“, командвана от генерал-фелдмаршал Федор фон Бок. Вайкс ръководи армията си в битката за Киев, битката за Смоленск, по-късно и в битките за Вязма и Брянск.

През декември 1941 г., по време на битката за Москва, се разболява. През януари 1942 г., след смъртта на фелдмаршал Валтер фон Райхенау, поема за кратко командването на група армии „Юг“. Между юли 1942 и юли 1943 г. командва група армии „Б“.[1] На 1 февруари 1943 г. е издигнат в чин фелдмаршал[2]. През август 1943 г. е назначен за главнокомандващ на група армии „Ф“[1], дислоцирана на Балканите с цел да предотврати евентуално нахлуване на Съюзниците. Води ожесточени битки с партизаните в Югославия и Гърция.

През 1944 година напуска полуострова и е изпратен в Източна Германия. На 25 март 1945 г. е пенсиониран по заповед на Хитлер[1]. През май същата година е арестуван от американските военни.

Смърт[редактиране | edit source]

Изправен е пред Нюрнбергския процес, където срещу него са повдигнати обвинения за военни престъпления, основно за операциите, извършени срещу партизаните. Поради тежко здравословно състояние не получава присъда.

Умира на 27 юни 1954 година в Бург Рьозберг, село в покрайнините на Бон на 73 години.

Военна декорация[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Friedrich-Christian Stahl и др.: Generalfeldmarschall Maximilian Freiherr von und zu Weichs an der Glon. в: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. Vom Kriegsbeginn bis zum Weltkriegsende. том 2. Примус, Дармщат 1998 г, ISBN 3-89678-089-1, ст. 276–282.
  • (англ.) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007 г. ISBN 081173353X.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж Mitcham 2007, стр. 42
  2. а б в Mitcham 2007, стр. 43

Външни препратки[редактиране | edit source]