Вернер Маркс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вернер Маркс
германски генерал
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1910 – 1918; 1919 – 1945
Служи наFlag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войскиWar Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (до 1918)
War Ensign of Germany (1921–1933).svg Райхсвер (до 1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (до 1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания1-ва танкова дивизия
20 танкова дивизия
21-ва танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиГермански златен кръст

Дата и място на раждане
17 юли 1896 година
Дата и място на смърт
28 юли 1967 година (71 г.)

Вернер Маркс (на немски: Werner Marcks) е немски офицер служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Вернер Маркс е роден на 17 юли 1896 г. в Магдебург, Германска империя. През 1910 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от мускетарски полк. Участва в Първата световна война, където с чин лейтенант служи в различни полкови формации.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След нея се присъединява към ново сформирания Райхсвер и до началото на войната е с чин майор и в същото време командир на противотанков батальон.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, между 1939 и 1941 г., командва 19 противотанков батальон. Участва в Северноафриканската кампания, където между 1941 и 1942 г. командва последователно 115 и 104-ти танково-гренадирски полк. През юли 1942 г. за кратко заема поста действащ командир на 90 лека пехотна дивизия разположена в Либия. През октомври същата година е назначен в щаба на Инспектората на танковите войски. Заема този пост до 19 февруари 1944 г., когато поема командването на 1-ва танкова дивизия. На 1 април 1944 г. е издигнат в чин генерал-майор. На 25 септември 1944 г. е заменен от Еберхард Тунерт. Между 12 февруари и 29 април 1945 г. командва 21-ва танкова дивизия на Източния фронт. На 20 април 1945 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е от съветските войски по време на боевете край Халбе[1] и остава военнопленник до 1955 г. Умира на 28 юли 1967 г. във Ведел, Германия.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (28 май 1915) и I степен (22 февруари 1918)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (1943)
  • Германски орден Железен кръст (1939, повторно) – II (14 септември 1939) и I степен (16 октомври 1939)
  • Орден „Германски кръст“ (1941) – златен (11 декември 1941)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) ((de)) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007 г. ISBN 081173353X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mitcham 2007, стр. 60
  2. Mitcham 2007, стр. 44

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]