Северноафриканска кампания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северноафриканска кампания
Втора световна война
Информация
Период 10 юни 1940 - 16 май 1943 г.
Място Либия, Египет, Алжир, Тунис, Мароко
Резултат победа на Съюзниците
Воюващи страни
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of the United States (1912-1959).svg Съединени щати
Франция Франция
British Raj Red Ensign.svg Индия
Австралия Австралия
Flag of South Africa (1928-1994).svg Южна Африка
Нова Зеландия Нова Зеландия
Полша Полша
Чехословакия Чехословакия
Hellenic Kingdom Flag 1935.svg Гърция
Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Италия
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Германия
Франция Режим Виши
Командири
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Харолд Александър
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Клод Окинлек
Flag of the United States (1912-1959).svg Дуайт Айзенхауер
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Арчибалд Уейвъл
Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Пиетро Бадоглио
Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Уго Кавалеро
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Алберт Кеселринг
ФранцияФрансоа Дарлан
Жертви и загуби
Свободна Франция:
16 000 убити, ранени или пленени
Британска империя:
?САЩ:[1]
2 715 убити
8 978 ранени
6 528 изчезнали
Германия:

12 808 убити[2]
Неизвестен брой ранени
101 784+ пленени[3]
Загуби на Оста:[4]
общо 950 000
8 000 пленени или унищожени самолета
6 200 пленени или унищожени оръдия
2 500 пленени или унищожени танка

Северноафриканска кампания в Общомедия

Северноафриканската кампания е серия от бойни действия, част от Втората световна война, които протичат в Северна Африка между 10 юни 1940 и 16 май 1943 г.

Боевете в Северна Африка започват на 10 юни 1940 г., когато Италия обявява война на Великобритания и Франция. На 14 юни британски части атакуват и превземат италианския форт Капузо. Това е последвано от италианско настъпление в Египет. През декември 1940 г. започва съюзническо контранастъпление, под кодовото название операция Компас, което разгромява италианската 10-та армия и изтласква противника до Либия.

Бързото влошаване на ситуацията в Северна Африка принуждава Адолф Хитлер да изпрати там Африканския корпус, начело с Ервин Ромел. Това става по време на операция Зоненблуме, чиято непосредствената цел е подкрепа на италианските войски. Ромел пренебрегва заповедите на главното командване и по време на офанзивата започнала 24 март успява да изтласка отслабените съюзнически войски обратно в Египет. Под обсада, която продължава 240 дни, остава Тобрук. Британските войски правят три опита за настъпление в посока обсадения град - Краткотрайност, Бойна секира и Крусейдър. За разлика от предните две, третата операция е успешна. Съюзническите войски нанасят тежки загуби на силите на Оста и ги изтласкват до Ел Агейла.

На 21 януари 1942 г. Ромел дава начало на ново настъпление. Постепенно успява да изтласка съюзническите войски и на 30 юни силите на Оста достигат Ел Аламейн и започват серия от атаки, които стават известни под общото наименование първа битка при Ел Аламейн. На 13 август 1942 г. Бърнард Монтгомъри поема командването на британската 8-ма армия. На 23 октомври започва втората битка при Ел Аламейн. Силите на Оста са разгромени и Ромел заповядва отстъпление към Ел Агейла.

На 8 ноември 1942 г. започва операция Факел, която бележи началото на участието на Съединените щати в Северноафриканската кампания. В последвалите бойни действия силите на Оста постепенно са изтласкани, първоначално в Либия, а след това в северен Тунис, където се предават на 16 май 1943 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Playfair, Volume IV, стр. 460. United States losses from 12 November 1942
  2. Feldgrau website. Feldgrau Statistics and Numbers. //
  3. Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only
  4. Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired). GI - World War II Commemoration. //