Арчибалд Уейвъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арчибалд Пърсивал Уейвъл
фелдмаршал
Archibald Wavell.jpg
Арчибалд Уейвъл като вицекрал на Индия, 1943 г.
Информация
Години на служба 1900 - 1943 г.
Битки Операция Компас, Операция Бойна секира

Живял 5 май 1883 - 24 май 1950 г.
Роден Колчестър, Англия
Починал Лондон, Англия
Друга работа вицекрал на Индия
Арчибалд Пърсивал Уейвъл в Общомедия

Сър Арчибалд Пърсивал Уейвъл (на английски: Sir Archibald Percival Wavell) е британски офицер, който служи по време на 2-те световни войни.

По време на Първата световна война служи във Франция, където губи едното си око по време на битка. През Втората световна война достига чин фелдмаршал, ръководи бойните действия в Близкия Изток, след което заема поста вицекрал на Индия.

Ранен живот и кариера[редактиране | edit source]

Уейвъл е роден на 5 май 1883 година в Колчестър, Англия. Учи в Уинчестър, след което постъпва в Кралската военна академия Сандхърст. През 1901 г. завършва академията първи в своя випуск и получава назначение в Black Watch. Между 1899 и 1902 г. участва във втората бурска война, след което получава назначение на северозападната граница на Индия. Завършва колежа за щабни офицери в Кембърли, където отново завършва първи в своя клас. През следващите две години изучава руски език в Русия.[1]

Първа световна война и междувоенния период[редактиране | edit source]

По време на Първата световна война служи във Франция. По време на битката при Ипрес губи едното си око. След като се възстановява служи осем месеца в Кавказ, заедно с руската армия. Следващото му назначение, вече бригаден генерал, е в Палестина под командването на генерал Едмънд Аленби. През следващите години заема редица постове, а през 1937 г. отново е изпратен в Палестина, където командва британските войски по време на арабско-израелските бунтове. През 1938 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант, а през август 1939 г. заема поста главнокомандващ на войските за Близкия Изток.[1]

Втора световна война[редактиране | edit source]

По време на началните фази на Северноафриканската кампания неговите значително по-малобройни войски, под командването на генерал Ричард О'Конър, спират италианската офанзива към Египет и по време на операция Компас изтласкват противника до Либия. По време на бойните действия са унищожени около 400 танка, 1 292 артилерийски оръдия и са пленени 130 000 войника[2]. Министър-председателят Уинстън Чърчил взема решение да се изтеглят войски от Африка и да бъдат изпратени Гърция. Това начинание завършва с неуспех и е последвано от още едно поражение, по време на първата офанзива на Ервин Ромел. По настояване на Чърчил, Уейвъл извърва нова офанзива с кодово име операция Бойна секира, този път в опит да бъде вдигната обсадата на Тобрук. Британските войски претърпвяват ново поражение, след което Уейвъл заменен от Клод Окинлек и е изпратен в Индия, като главнокомандващ на войските там.[1]

След загубата на Малая, Сингапур и Бирма Уейвъл подготвя Индия за предстоящата инвазия. След това извършва контранастъпление срещу японските войски в Бирма, което е облъснато. През януари 1943 г. е издигнат в чин фелдмаршал, а през юни същата година е назначен за вицекрал на Индия. Заема поста до 1947 г., когато е заменен от адмирал Луис Моунтбатен.[1]

След войната[редактиране | edit source]

След войната получава титлата виконт Керен от Еритреа и Уинчестър и се завръща във Великобритания. Установява се в Лондон, където умира на 24 май 1950 г.[1]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2004. ISBN 1576079996.
Portal:Арчибалд Уейвъл
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2004. ISBN 1576079996. с. 1384-5.
  2. The Battle of Alamein: Turning Point, World War II, стр. 50