Направо към съдържанието

Вилхелм Кризоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилхелм Кризоли
германски генерал
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1914 – 1918; 1919 – 1944
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания13 танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
ПогребанИталия

Вилхелм Кризоли (на немски: Wilhelm Crisolli) е немски офицер служил по време на Първата и Втората световна война.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм Кризоли е роден на 20 януари 1895 г. в Берлин, Германска империя. Присъединява се към армията и през август 1914 г. става офицерски кадет. По време на Първата световна война служи в стрелкови подразделения и до края на войната се издига до звание лейтенант.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

В междувоенния период служи в Райхсвера, където командва кавалерийски подразделения.

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втора световна война, достигнал звание оберстлейтенант, командва 8 стрелкови полк (3 юни 1940 г.), а на 1 май 1942 г. поема командването на 13 стрелкова бригада. Следват редица назначения в моторизирани и танкови подразделения: на 1 декември 1942 г. поема 13 танкова дивизия, на 20 май 1943 г. – 16 танкова-гренадирска дивизия, на 10 юли 1943 г. – 333-та пехотна дивизия, а на 25 юли 1943 г. заема поста командир на 6 танкова дивизия. На 25 ноември 1943 г. поема ръководстово на 20 щурм-дивизия на Луфтвафе, с която взема участие в боевете в Италия.

Убит е на 12 септември 1944 г. от италиански партизани.[1]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001 г. ISBN 2840481510.
  1. Lannoy 2001, стр. 33
  2. Fellgiebel 2000, p. 132.