Ханс фон Залмут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс фон Залмут
германски генерал
Hans von Salmuth.jpg

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1907 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 30-ти армейски корпус
17-та армия
2-ра армия
4-та армия
15-та армия
Битки/войни

Първа световна война
Втората световна война

Награди Железен кръст
Рицарски кръст

Роден
Починал
Друга дейност Затворник, пенсионер
Ханс фон Залмут в Общомедия

Ханс Еберхард Курт фон Залмут (на немски: Hans Eberhard Kurt von Salmuth) (1888 – 1962) е немски офицер служещ по време на Първата и Втората световна война, генерал-полковник и кавалер на Рицарски кръст.

По време на Втората световна война командва различни подразделения на Източния фронт, като последната му командна част е 15-та армия сражаваща се във Франция по време на, и малко след десанта в Нормандия. Прекарва пет години в затвор за военни престъпления след войната.

Ранни години и Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Мец, Елзас-Лотарингия на 11 ноември 1888 г. в пруска военна фамилия, той се присъединява към немската армия на 19 септември 1907 г., след което служи в Първата световна война и достига до звание хаупман в нейния край. По-късно на служба в Райхсвера.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

От 1 май 1934 г. е повишен в звание оберст, след което ръководи щаба на 2-ри армейски корпус между периода 1934 до средата на 1937 година. В началото на 1937 г. получава званието генерал-майор, а година след това е назначен за началник-щаб на 2-ра армия. През август 1939 г. вече в чин генерал-лейтенант.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

През същата година става началник-щаб и на група армии „Север“, командвана от генерал-полковник Теодор фон Бок с която служи в успешния план Fall Weiss (Фал Вайз, в превод от немски: „План Бяло“), провел се по време на Полската кампания.

Продължава военната си кариера на нащалник-щаб на фелдмаршал Теодор фон Бок дотогава, когато му бива възложено командването на група армии „Б“, за следващите планувани операции на нацистите, като Fall Gelb (Фал Геб, в превод от немски: „План Жълто“), имаща за цел окупирането на Белгия и Франция, през май 1940 г. След численото си превъзходство и огромното поражение нанесено на съюзниците което довело и до капитулирането на Франция той е награден с отличието Рицарски кръст (19 май 1940 г.).

Година след това е преместен на Източния фронт, като от 10 май поема командването на ХХХ корпус от състава на 11-та армия. Участва с него в Операция Барбароса през същата година както и в Обсадата на Севастопол, а по-късно се сражава и в Крим.

Между април и юни 1942 г. е назначен за командир на 7-ма армия, но за кратко след което командва 14-та армия (от 6 юни до 15 юли 1942), в замяна на предишния и командир Готард Хайнрици, който си взел отпуск. В средата на юли поема и командването на 2-ра армия, командвайки я до началото на другата година.

От януари 1943 г. бива повишен във втория по-големина офицерски ранг в историята на Втората световна война, генерал-полковник. След повишението си предава командването на 2-ра армия на генерал-полковник Валтер Вайс, като до края на годината командва 4-та армия.

През август е изтеглен от Източния фронт, изпратен във Франция, където поема командването на 15-та амрия разположена в близост до Па-дьо-Кале, Франция. Района Па-дьо-Кале е мястото, където съюзниците по мнение на Хитлер готвят началото на военноморска десантана операция. Поради това армията била подсилена от още 17 дивизии, което я направила най-голямата германска военна група на Западния фронт. Въпреки това съюзниците правили всичко възможно да убедят Хитлер, че нахлуването ще бъде именно в Па-дьо-Кале, а не в района на заетата от по-слабите части на 7-ма армия.

На 6 юни 1944 г. в деня на нахлуването Фон Залмут записва в дневника си:

В 6 ч. сутринта, половин час след разсъмване позвъних на началник-щаба на 7-ма армия да попитам дали врага вече е дебаркирал на брега. Отговорът беше: Десантни кораби транспортиращи лодки, малки и големи са разгърнати по дължината на брега, но дебаркиране все още не се е осъществило. Тогава аз се върнах да спя със спокоен ум, след като бях казал на началник-щаба: „Тяхното нахлуване не сполучи!“

[1]

В края на август е освободен от командването си, след като съюзниците в рамките на операция Кобра пробиват вражеските линии в Нормандия, почти едновременно с овобождението на Париж. Заменен е от Густав-Адолф фон Цанген и до края на войната няма повече назначения.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Три години след това е арестуван и държан в плен по делото на основните обвиняеми в процеса на Главното командване, като един от 185-е подсъдими в следващите Нюренбергски процеси. Признат е за виновен във военни престъпления срещу военнопленници и престъпления срещу човечеството, включително и върху цивилното население в окупираните територии от германците, за което бива осъден на двадесет години лишаване от свобода. Въпреки това е освободен през 1953 г., доста по рано след като прекарал само 5 години в плен.

Умира в Хайделберг, Западна Германия през 1962 г. на 74-годишна възраст. Погребан е в гробището Нордфридхоф, Висбаден.

Заемни постове и повишения[редактиране | редактиране на кода]

Дати на повишение[редактиране | редактиране на кода]

Дата Звание
1 март 1934 Полковник
1 август 1937 Генерал-майор
1 август 1939 Генерал-лейтенант
1 август 1940 Генерал от пехотата
1 януари 1943 Генерал-полковник

Щабни длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Командни части[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

През 1962 г. във филмът „Най–дългият ден“ ролята на Фон Залмут е изиграна от германския актьор Ернст Шрьодер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Walther-Peer Fellgiebel. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939—1945. – Friedburg: Podzun-Pallas, 1986. – 472 p. – ISBN 3-790-90284-5
  • Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933—1945. – 2. – Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. – 224 p. – (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege). – ISBN 3-811-81408-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зальмут, Ганс фон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  


Генерал-полковник
Херман Хот
Главнокомандващ 17-та армия
(20 април 1942  – 31 май 1942)
Генерал-полковник
Рихард Руоф
Генерал-полковник
Готард Хайнрици
Главнокомандващ 4-та армия
(6 юни 1942  – 15 юли 1942)
Генерал-полковник
Готард Хайнрици
Фелдмаршал
Максимилиан фон Вайкс
Главнокомандващ 2-ра армия
(14 юли 1943  – 3 февруари 1943)
Генерал-полковник
Валтер Вайс
Генерал-полковник
Готард Хайнрици
Главнокомандващ 4-та армия
(юни 1943  – 31 юли 1943)
Генерал-полковник
Готард Хайнрици
Генерал-полковник
Хайнрих фон Фитингоф
Главнокомандващ 15-та армия
(8 август 1943  – 24 август 1944)
Генерал от пехотата
Густав-Адолф фон Цанген