Света Петка (Балша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“
Старата и новата църква в непосредствена близост
Старата и новата църква в непосредствена близост
Карта
Местоположение в Столична община
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоБалша
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Тип на сградатаеднокорабна, едноапсидна църква
ИзгражданеХIV век
Статутнедействащ храм
Състояниеконсервирана, нереставрирана

„Света Петка“ е недействаща църква от ХIV век, намираща се в село Балша.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира на високо, видимо място в непосредствена близост до центъра на Балша. Тя е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод, който е рухнал. През 1939 г. е посетена от проф. Кръстьо Миятев. Още тогава той я е заварил в много лошо състояние. Покривът е бил рухнал, но стенописите са били в по-добро състояние, което му е позволило да направи подробна схема на вътрешната декорация на храма.[1] Църквата е построена от камъни, като на места се срещат и тухли, за които се предполага, че са от намиращата се в непосредствена близост римска крепост.[2] В църквата не е останал никакъв възпоменателен надпис, който би могъл да осветли произхода и историята ѝ.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Запазен стенопис в окаяно състояние

Пред църквата личат очертанията на стени, няколкото реда камъни показват, че в някакъв момент е имало и притвор. Входът на църквата е насочен на запад и около него личат останки от стенописи. Вътрешната дължина на наоса е 5,50 m, а широчината е 4,85 m. Осветявала се е от прозорци от южната страна и такъв над апсидата. В стените личат четири ниши.

В храма се срещат разхвърляни и нехарактерни за района кръстове. Те имат формата на келтски кръстове и по тях има изрисувани интересни символи.

Църковният олтар представлява каменен къс с правилни пропорции. От дясната му страна се забелязва ниша, по която личат запазени стенописи и която е оформена като втори олтар. По южната стена на църквата се забелязват изображения на светци и добре запазена част от стенопис. Църквата е била изцяло изписана отвътре, но днес са останали силно увредени фрагменти от стенописи.

До старата църквна през 1920 г. е изграден действащият храм на селото, наречен също „Света Петка“. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миятев, Кръстьо, „Старинни църкви в Западна България“, ИАИ, т.XIII, 1939 г., стр.228-235.
  2. Църква „Света Петка“ // Guide Bulgaria. Посетен на 22 октомври 2021 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.