Свети Георги (Градище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
 | |
 Местоположение в Куманово | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Градище |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Изграждане | 1864 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е възрожденска манастирска православна църква в село Градище, северната част на Северна Македония. Част е от Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Манастирът е обявен за паметник на културата.[1]
Църквата е изградена под върха на Градищкия рид, южно от селото Градище. Издигната е на основите на стар манастирски храм в рамките на крепостта Градище. Ферманът за обнова на храма е от 1864 година, издаден от султан Абдул Азис. Манастирът започва да се гради в 1866 година по времето на управлението в Куманово на Мехемед Назиф паша и е завършен в 1868 година.[1]
След установяването на Българската екзархия в 1871 година храмът се държи от патриаршистите до 1896 година. В тази година е затворен, а в 1905 година е предаден на българската община.[1]
В архитектурно отношение представлява триконхална църква с един купол и е уникална за Кумановско.[2][3][1] Изградена е във византийски стил с редуване на дялани камъни и тухли. Фасадите са раздвижени с хоризонтални разделителни венци. През октомври 1978 година храмът е ремонтиран отвън, а в 2001 година – отвътре, като са измазани стените на трите конхи. В 2003 година църквата е измазана и отвън.[1]
В храма има само един стенопис от 2005 година – дело на Сречко Андоновски – Челик. Иконите от стария оригинален иконостас, изработени в темперна техника от неизвестен автор, са изложени в Кумановската галерия за икони.[1] Иконите на сегашния дървен иконостас са дело на Димитър Андонов – Папрадишки от 1937/38 година.[4][1][5] Иконостасът е висок колкото царските икони, които нетипично изобразяват фигури в цял ръст.[1]
- Икони от стария иконостас, първа половина на XIX век, днес в Кумановската галерия за икони
-
„Богородица с Христос“ -
„Свети Димитър“ -
„Свети Георги“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Манастир Св. Ѓорѓи - Градиште // Visit Kumanovo. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Градишки манастир - црква Св. Ѓорѓи // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 207.
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 113. (на македонска литературна норма)
