Свети Никола (Кратово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 Царските двери, XVI – XVII век | |
 Местоположение в Кратово | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Кратово |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Кратовско |
| Изграждане | 1848 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ или „Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска православна църква в град Кратово, Република Македония. Църквата е част от Кратовското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата се намира в източната част на Царина махала и е смятана за най-стара в града. Храмът е бил катедра на кратовските епископи. За това свидетелства една приписка от 1666 г. в евангелие, подарено църквата.[1] Храмът е многократно събарян и наново изграждан. Последното му разрушаване е в 1822 година. Възстановен е в 1848 година.[1]
През 1890 г. в църкония двор западно от храма е издигната сграда за българското училище, известно като Старовремска школа.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е еднокорабна и едноапсидна. Изградена е от дялани камъни и хоросан. Размерите ѝ са 10,5 m дължина, 5,90 m ширина и 6,80 m височина.[1]
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Интериорът на храма е изписан от възрожденски майстори. Иконостасът е от времето на обновлението на храма в 1848 година,[2] резбован е и има ценни икони, някои от които са от XVI век.[1] Патронната икона на Свети Никола е дело на видния крушевски зограф Николай Михайлов.[3] Иконата „Света Богородица Умиление“ е от XV век.[4]
Ценни са царските двери. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.[5] Сходни са с дверите в църквите „Свети Георги“ в Петралица, „Въведение Богородично“ в Карпино, „Света Богородица“ в Ранковце и дверите от „Свети Никола“ в „Успение Богородично“ в Кюстендил.[6] Дверите са прерисувани в XIX век от самоковски майстор, вероятно Захари Зограф. На хетерогенния иконостас има няколко неподписани икони, които могат да се припишат на големия български майстор.[7] В храма има и икони, приписвани на Кръсте Зограф.[8]
-
Резбован медальон с Бог Саваот, детайл от царските двери -
Благовещение, детайл от царските двери
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д „Св. Никола“ – гр. Кратово // Свети места. Посетен на 015-04-09.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 157.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 359. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 201.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 156.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 155.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 159.
- ↑ Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 29. (на македонска литературна норма)
