Свети Никола (Кратово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Royal doors from Saint Nicholas Church in Kratovo, 16th - 17th Century.jpg
Царските двери, XVI – XVII век
Map of Kratovo.png
42.0808° с. ш. 22.1825° и. д.
„Свети Никола“
Местоположение в Кратово
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Кратово
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кратовско
Време на изграждане 1848 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ или „Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска православна църква в град Кратово, Република Македония. Църквата е част от Кратовското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Приписката от 1666 г., в която се споменава, че църквата е съборна

Църквата се намира в източната част на Царина махала и е смятана за най-стара в града. Храмът е бил катедра на кратовските епископи. За това свидетелства една приписка от 1666 г. в евангелие, подарено църквата.[1] Храмът е многократно събарян и наново изграждан. Последното му разрушаване е в 1822 година. Възстановен е в 1848 година.[1]

През 1890 г. в църкония двор западно от храма е издигната сграда за българското училище, известно като Старовремска школа.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е еднокорабна и едноапсидна. Изградена е от дялани камъни и хоросан. Размерите ѝ са 10,5 m дължина, 5,90 m ширина и 6,80 m височина.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът на храма е изписан от възрожденски майстори. Иконостасът е от времето на обновлението на храма в 1848 година,[2] резбован е и има ценни икони, някои от които са от XVI век.[1] Патронната икона на Свети Никола е дело на видния крушевски зограф Николай Михайлов.[3] Иконата „Света Богородица Умиление“ е от XV век.[4]

Ценни са царските двери. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.[5] Сходни са с дверите в църквите „Свети Георги“ в Петралица, „Въведение Богородично“ в Карпино, „Света Богородица“ в Ранковце и дверите от „Свети Никола“ в „Успение Богородично“ в Кюстендил.[6] Дверите са прерисувани в XIX век от самоковски майстор, вероятно Захари Зограф. На хетерогенния иконостас има няколко неподписани икони, които могат да се припишат на големия български майстор.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д "Св. Никола" – гр. Кратово. // Свети места. Посетен на 015-04-09.
  2. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 157.
  3. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 359. Посетен на 9 април 2015.
  4. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 201.
  5. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 156.
  6. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 155.
  7. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 159.
     Портал „Македония“         Портал „Македония