Свети Тодор (Бобошево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Тодор“
Sv Todor Boboshevo.jpg
Map
Местоположение в Бобошево
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоБобошево
ВероизповеданиеБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоДупнишко
Тип на сградатакръстокуполна църква
Архитектурен стилвизантийски
ИзгражданеXI-XIV век
Статутнедействащ храм, паметник на културата
Състояниеразвалини
„Свети Тодор“ в Общомедия

„Свети Тодор“ или „Свети Теодор“ е средновековна българска църква до град Бобошево, област Кюстендил.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира на 2 km северно от град Бобошево, върху възвишение на десния бряг на река Струма, в местността Селище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Относно датировката на църквата има противоречия. В. Миков я отнася към ХIII—XIV в., Н. Мавродинов – XII в., а Д. Панайотова – към първата четвърт на XI в., а стенописите – вторият пласт, датира от първата половина на XIV век. Патрик Льокак обаче е на мнение, че вторият слой е създаден през XVII в. В архитектурно отношение църквата е от най-старите в България от т. нар. тип на свободния кръст. През 1962 г. тя е опакована с дървен градеж в очакване на пълната ѝ реставрация, но по-късно дървеният градеж е свален.

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972).

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

По тип принадлежи към кръстокуполните църкви с издаващи се свободно рамене на кръста. Има дължина 7,4 м и ширина 6,21 м. Полукръглата апсида е прорязана от тесен, дълъг прозорец. Куполът е стъпвал върху цилиндричен барабан, осветяван от четири прозорци. Църквата е градена от камък, а куполът и сводовете от тухли. В купола редиците тухли са замазани през един ред, тъй че се получава ефектна декоративна украса.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Поругание Христово от „Свети Николай Магалски“ в Костур (1504/1505) и „Свети Тодор“ в Бобошево (началото на XVI век)
Църквата „Свети Тодор“

По стените на църквата са запазени стенописи в два пласта. Тези от ранния пласт са унищожени, а тези от втория представляват ценни творения на българската средновековна живопис. Частично запазени са Тайната вечеря, Умиване на нозете, Моление в Гетсиманската градина, Предаване на Христа от Юда и други.

Според Цвета Кунева стенописите са от началото на XVI век и са дело на ателие принадлежащо към Костурската художествена школа. Произведение на същото ателие са стенописите в „Свети Николай Магалски“ (1504/1505).[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Миков, В. Църквата „Св. Тодор“. – Известия на Археологическия Институт, V, 1928 – 1929, с. 33.
  • Мавродинов, Никола. Външната украса на старобългарските църкви. – Известия на Археологическия Институт, VIII, 1934, с. 61.
  • Кепов, Иван. Миналото и сегашно на Бобошево. С., 1935, 188 – 191.
  • Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България, С., 1965, с. 190.
  • Панайотова, Д. Църквата Св. Тодор при Бобошево. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964, с. 101 и сл.
  • Василиев, Асен. Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964, 154 – 155.
  • Марди-Бабикова, В. Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Тодор“ при с. Бобошево, Кюстендилско, за паметник на културата. С., 1969, 12 с., Архив НИПК.
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг. С., 1978, с. 13.
  • Lecacque, P. The Mural Paintings of the Saint Theodore Church in Boboševo, Bulgaria, 17th century. Veliko Turnovo, 2006.
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител. С., 2008, 104 – 105.
  • Кунева, Цвета. Поствизантийските стенописи в църквата „Св. Теодор" при Бобошево и техният художествен кръг. – Проблеми на изкуството, 2012, № 1,

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола Магалиу“ (стенописи от 1504/1505). // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.