Свети Тодор (Бобошево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Тодор“
Sv Todor Boboshevo.jpg
Местоположение в Бобошево
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Бобошево
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Дупнишко
Тип на сградата кръстокуполна църква
Архитектурен стил византийски
Изграждане XI-XIV век
Статут недействащ храм, паметник на културата
Състояние развалини
„Свети Тодор“ в Общомедия

„Свети Тодор“ или „Свети Теодор“ е средновековна българска църква до град Бобошево, област Кюстендил.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира на 2 km северно от град Бобошево, върху възвишение на десния бряг на река Струма, в местността Селище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Относно датировката на църквата има противоречия. В. Миков я отнася към ХIII—XIV в., Н. Мавродинов – XII в., а Д. Панайотова – към първата четвърт на XI в., а стенописите – вторият пласт, датира от първата половина на XIV век. Патрик Льокак обаче е на мнение, че вторият слой е създаден през XVII в. В архитектурно отношение църквата е от най-старите в България от т. нар. тип на свободния кръст. През 1962 г. тя е опакована с дървен градеж в очакване на пълната ѝ реставрация, но по-късно дървеният градеж е свален.

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972).

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

По тип принадлежи към кръстокуполните църкви с издаващи се свободно рамене на кръста. Има дължина 7,4 м и ширина 6,21 м. Полукръглата апсида е прорязана от тесен, дълъг прозорец. Куполът е стъпвал върху цилиндричен барабан, осветяван от четири прозорци. Църквата е градена от камък, а куполът и сводовете от тухли. В купола редиците тухли са замазани през един ред, тъй че се получава ефектна декоративна украса.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Поругание Христово от „Свети Николай Магалски“ в Костур (1504/1505) и „Свети Тодор“ в Бобошево (началото на XVI век)
Църквата „Свети Тодор“

По стените на църквата са запазени стенописи в два пласта. Тези от ранния пласт са унищожени, а тези от втория представляват ценни творения на българската средновековна живопис. Частично запазени са Тайната вечеря, Умиване на нозете, Моление в Гетсиманската градина, Предаване на Христа от Юда и други.

Според Цвета Кунева стенописите са от началото на XVI век и са дело на ателие принадлежащо към Костурската художествена школа. Произведение на същото ателие са стенописите в „Свети Николай Магалски“ (1504/1505).[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Миков, В. Църквата „Св. Тодор“. – Известия на Археологическия Институт, V, 1928 – 1929, с. 33.
  • Мавродинов, Никола. Външната украса на старобългарските църкви. – Известия на Археологическия Институт, VIII, 1934, с. 61.
  • Кепов, Иван. Миналото и сегашно на Бобошево. С., 1935, 188 – 191.
  • Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България, С., 1965, с. 190.
  • Панайотова, Д. Църквата Св. Тодор при Бобошево. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964, с. 101 и сл.
  • Василиев, Асен. Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964, 154 – 155.
  • Марди-Бабикова, В. Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Тодор“ при с. Бобошево, Кюстендилско, за паметник на културата. С., 1969, 12 с., Архив НИПК.
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг. С., 1978, с. 13.
  • Lecacque, P. The Mural Paintings of the Saint Theodore Church in Boboševo, Bulgaria, 17th century. Veliko Turnovo, 2006.
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител. С., 2008, 104 – 105.
  • Кунева, Цвета. Поствизантийските стенописи в църквата „Св. Теодор" при Бобошево и техният художествен кръг. – Проблеми на изкуството, 2012, № 1,

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „България“         Портал „България          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония    
  1. Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола Магалиу“ (стенописи от 1504/1505). // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.