Светослав Петров (футболист, р. 1978)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Светослав Петров (р.1978))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Светослав Петров.

Светослав Петров
Svetoslav Petrov - CSKA.jpg
Лична информация
Роден 12 февруари 1978 г. (1978-02-12) (42 г.)
Добрич, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Полузащитник
Юношески отбори
1988 – 1996Flag of Bulgaria.svg Добруджа (Добрич)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1996 – 1999
2000 – 2004
2004 – 2005
2005
2006 – 2009
2007
2009 – 2010
2010
2011 – 2012
2017 – 2018
Общо
Flag of Bulgaria.svg Добруджа (Добрич)
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Russia.svg Кубан (Краснодар)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Сф)
Flag of Azerbaijan.svg Нефтчи (Баку)
Flag of the People's Republic of China.svg Чанчун Ятай*
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Bulgaria.svg Калиакра (Каварна)
Flag of Bulgaria.svg Ботев Пловдив
Flag of Bulgaria.svg Сливнишки герой
60
111
32
10
44
16
12
8
3
?
293
(0)
(12)
(2)
(0)
(5)
(0)
(0)
(0)
(0)
(?)
(19)
Национален отбор
2000 – 2003Flag of Bulgaria.svg България11(0)
Треньор
2011
2011 – 2012
2016
2016 – 2017
2019 –
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА (Асистент)
Flag of Bulgaria.svg Ботев Пловдив (Асистент)
Flag of Bulgaria.svg Добруджа (Добрич) (Директор)
Flag of Bulgaria.svg Берое (Директор)
Flag of Bulgaria.svg Добруджа (Добрич) (Треньор)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Светослав Петров е бивш български футболист, дефанзивен халф. Понастоящем главен мениджър на родния си клуб Добруджа (Добрич) и старши треньор на мъжкия отбор (негов дебют) – от юни 2019 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 февруари 1978 г. в Добрич. Възпитаник на детско-юношеската школа на Добруджа (Добрич) и на Спортно училище „Георги Стойков Раковски“ в родния си град. Републикански шампион при децата през 1992 (обявен за най-добър полузащитник на турнира). Републикански вицешампион и носител на Купата на България при юношите старша възраст през 1995. Влиза в мъжкия отбор през 1996 и играе 3 сезона и половина с жълто-зеления екип в „А“ група, записвайки 60 мача (второ най-добро класиране в историята – 9-о място през сезон 1998/1999).

Януари 2000 е привлечен от треньор №1 на XX век Димитър Пенев в столичния ЦСКА. Шампион на България за сезон 2002/2003. Голмайстор в есенното вечно дерби в шампионския сезон, отбелязвайки втория гол за класическата победа с 3:0 над Левски. Играе в квалификациите за Шампионска лига. Лято 2004 е продаден на руския Кубан (Краснодар). Есен 2005 се завръща в България и играе за Локомотив (София). Януари 2006 подписва 3-годишен договор с азербайджанския Нефтчи (Баку). Още същия месец печели единствената историческа за клуба Купа на шампионите на Съдружествата (Купата на шампионите от бившия СССР), като бележи последния гол за 4:2 в победния финален мач срещу литовския Каунас. Регионалният турнир е ежегоден от 1993 г., признат от ФИФА, като в него участват шампионите на всичките 15 страни от Постсъветското пространствоОбщността на независимите държави и Прибалтика (включително актуалните шампиони на Русия и Украйна – тогава ЦСКА Москва и Шахтьор Донецк). Пролет 2007 е преотстъпен на китайския Чанчун Ятай. Шампион на Китай за сезон 2006/2007 (единствена национална титла в историята на клуба). Лято 2007 се завръща в Нефтчи (Баку). Сезон 2009/2010 е вторият му период в ЦСКА. Участва в груповата фаза на европейския клубен турнир Лига Европа. Общо с червения екип записва 123 мача и 12 гола в „А“ група, 30 мача и 1 гол за Купата на България (финалист в турнира през 2002 и 2004), 20 мача и 1 гол (срещу молдовския Конструкторул) в евротурнирите. Есен 2010 играе за Калиакра (Каварна) в „А“ група.

След прекратяване на състезателната си кариера, от 1 януари 2011 до 23 октомври 2011 е помощник-треньор на Милен Радуканов в ЦСКА, като печели два трофея – Купата и Суперкупата на България за 2011. Впоследствие е негов асистент и в Ботев Пловдив от 31 октомври 2011 до 26 март 2012. Поради кадрови проблеми се налага връщането му в игра, като е картотекиран на 22 ноември до края на престоя му при жълто-черните. Есен 2017 играе за Сливнишки герой (Сливница) в Югозападна Трета лига.

Завръща се в родния си клуб Добруджа (Добрич) вече като изпълнителен директор в периодите декември 2012–юни 2015 и декември 2015–юни 2016. С него са свързани най-добрите класирания на отбора в последните 15 години – трето и пето място в „Б“ група, съответно през сезони 2013/2014 и 2014/2015, както и достигане до четвъртфинал в турнира за Купата на България (2013/2014). Впоследствие есен 2016 е спортен директор в Берое (Стара Загора). Сезон 2018/2019 е треньор на юношите старша възраст на Септември (София), като извежда отбора си до трето място и бронзови медали в първенството на Елитната група на България за футболисти до 19 години, изпреварвайки в крайното класиране школите на всички други столични клубове.

Национален състезател с 11 мача за България [2000–2003], а преди това записва и 10 мача за младежкия национален отбор.

От юни 2019 е главен мениджър на родния си клуб Добруджа (Добрич) и старши треньор на мъжкия отбор (негов дебют).

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на България: 1: 2002/03
  • Шампион на Китай: 1: 2007

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Спомените и архива на Иван Пеев