Св. св. Константин и Елена (Солун)
- Вижте пояснителната страница за други значения на свети свети Константин и Елена.
| „Св. св. Константин и Елена“ Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | кръстокуполен храм |
| Изграждане | 1974 – 1984 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Св. св. Константин и Елена“ в Общомедия | |
„Св. св. Константин и Елена“ (на гръцки: Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης) е православна църква в македонския град Солун, Гърция, енорийски храм на Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]
Храмът е разположен в квартала Иподромос (Хиподрум) на едноименния площад „Иподромиос“. Открита е на 23 септември 1984 година от митрополит Пантелеймон II Солунски. В архитектурно отношение е кръстокуполен храм.[2]
На мястото на църквата е имало предходни два храма. От ръкопис в манастира Дионисиат става ясно, че тук има църква в XVI век - Свети Кирил е мъченически убит пред храма на Свети Константин в 1566 година. Вероятно църквата функционира от края на XV век. Църквата е спомената от отец Жан-Батист Сусие, живял в Солун в 1726 – 1733 година. Църквата тогава носи името само на Свети Константин и е енорийски храм. Важен източник е Общата кондика на гръцката православна солунска община в архивите на Солунската митрополия, в която са записвани храмовете и имотите им. От този източник се разбира, че църквата е обновена в 1818 година, както и в 1908 година, и че храмът е бил винаги енорийски. Църквата, ремонтирана в 1818 година с общинсти средства, е вторият подред храм и е типичната базилика с характерна камбанария.[2] Храмът има и два параклиса.[3]
Църквата е разрушена в 1972 година, а през август 1974 г. в района са направени археологически разкопки, които дават много важни открития. В подземията на храма са открити раннохристиянски гробове, както и една глинена урна с остатъци от пепел и кости. Смята се, че това са мощите на новомъченика Кирил Солунски, изгорен на клада до църквата на 6 юли 1566 година. След това започва изграждането на третия поред храм, което продължава 10 години.[3][4]
В храма се пазят ценни икони, включително смятана за чудотворна икона на Свети Стилиан.[5] Заселилите се в Солун гръцки бежанци носят от Мала Азия иконата на Богородица, надежда за всички.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Άγιοι Κωνσταντίνος & Ελένη // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2022-07-21. Посетен на 21 октомври 2016.
- ↑ а б в Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 72.
- ↑ а б Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 73.
- ↑ Άγιος Κύριλλος ο οσιομάρτυρας από τη θεσσαλονίκη // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 30 март 2018.
- ↑ Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 75.
- ↑ Παναγίες της Μικράς Ασίας και της Θράκης // Ένωση Μικρασιατών Φοιτητών, 16 юли 2014. Посетен на 30 март 2018.
