Севернородопски разлом на отделяне

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Севернородопски разлом на отделяне или Севернородопски навлак е тектонско нарушение с регионален характер в България.[1]

Навлакът се очертава главно в северните склонове на Западните Родопи, а също така и в Централните Родопи и в окрайнините на Североизточна и Северна Рила. Простира се от долината на река Черни Искър на запад (южно-югозападно от Говедарци) до долината на река Въча на изток (южно от Кричим).[1]

Представлява полегато наклонена – 20 – 30°, към север разломна повърхнина с направление северозапад-югоизток. От повърхнината на разлома се разграничават две скални последователности от метаморфни скали, които по особеностите си контрастно се разграничават – мигматизираните гнайси и анатектити, заедно с вместените в тях терциерни гранити и незасегнатите от ултраметаморфни явления слюдени шисти, парагнайси и мрамори.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3966.