Селевк (син на Битис)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Селевк.

Селевк (на старогръцки: Σέλευκος, Seleukos, † ок. 130 пр.н.е.), син на Битис, е управител на Кипър и наварх при династията Птолемеи в Древен Египет.

Селевк има гражданство на градовете Александрия и Родос. През 157/156 пр.н.е. той е почетен от Делфи за неговите дипломатически съдействия в полза на града при фараон Птолемей VI.[1] През 145 пр.н.е. новият фараон Птолемей VIII назначава Селевк за управител (strategos) на Кипър. Службата му е свързана ex officio и с върховния жречески пост на острова. В негова чест жреците на Афродита от Пафос му освещават статуя. Офицерите от киликийските части от гарнизона на острова му подаряват втора статуя. [2] От 141/140 пр.н.е. Селевк има ранг на главнокомандващ на (наварх) на птолемейската флота. [3] Той е управител и висш жрец до 130 пр.н.е. Умира възрастен. Наследен е от Крокос.

Селевк е женен за Артемо I, дъщеря на Теодор, която през 177/176 пр.н.е. е доказана в Александрия като жрица-канефора на обожествената Арсиноя II. [4] Те имат един син и две дъщери:

  • Теодор, който става също управител на Кипър.[5]
  • Олимпия I, 107/106 пр.н.е. жреца на „обичащата баща си богиня“/Арсиноя III [6]
  • Артемо II, 141–115 пр.н.е. жреца на „обичащата баща си богиня“/Арсиноя III и 142–131 пор.н.е. жреца на „помагащата богиня“/Клеопатра III. [7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Dittenberger: Orientis Graeci inscriptiones selectae (OGIS), Band 1 (1903), Nr. 150–161, S. 229–237.
  • S. R. K. Glanville und T. C. Skeat: Eponymous Priesthoods of Alexandria from 211 B.C. In: The Journal of Egyptian Archaeology. Vol. 40, 1954, S. 45–58.
  • T. B. Mitford: Seleucus and Theodorus, In: Opuscula Atheniensia, Vol. 1 (1953), S. 130–171.
  • T. B. Mitford: The Hellenistic Inscriptions of Old Paphos, In: The Annual of the British School at Athens, Vol. 56 (1961), S. 1–41.
  • Roger S. Bagnall: The Administration of the Ptolemaic possessions outside Egypt, In: Columbia Studies in the Classical Tradition, Vol. 4 (1976), S. 258–259
  • Willy Clarysse, E. van 't Dack: Prosopographia Ptolemaica III: Le clergé, le notariat, les tribunaux, no. 4984-8040 (PP III), In: Studia Hellensitica. Bd. 11 (1956).
  • Willy Clarysse: Prosopographia Ptolemaica IX: Addenda et Corrigenda au volume III. (PP III/IX) In: Studia Hellenistica. Bd. 25 (1981).
  • Ludwig Koenen: Kleopatra III. als Priesterin des Alexanderkultes (P. Colon. inv. nr. 5063), In: Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, Bd. 5 (1970), S. 61–84.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fouilles de Delphes III, 4, 161 = OGIS 150.
  2. Mitford (1961), S. 27, Nr. 70 und 71.
  3. Inschriften von Olympia 301 = OGIS 151. I.Kourion 45 = OGIS 152. Jean Pouilloux, Paul Roesch, Jean Marcillet-Jaubert: Salamine de Chypre XIII. Testimonia Salaminia, 2. Corpus épigraphique. Paris 1987, Nr. 76 = OGIS 153.
  4. Британски музей EA 10518. PP III/IX 5038.
  5. Jean Pouilloux, Paul Roesch, Jean Marcillet-Jaubert: Salamine de Chypre XIII. Testimonia Salaminia, 2. Corpus épigraphique. Paris 1987, Nr. 89 = OGIS 154. Supplementum Epigraphicum Graecum 13, 589 = OGIS 155. Mitford (1961), Nr. 78 = OGIS 156, 158. Mitford (1961), S. 31, Nr. 83 = OGIS 157. Jean Pouilloux, Paul Roesch, Jean Marcillet-Jaubert: Salamine de Chypre XIII. Testimonia Salaminia, 2. Corpus épigraphique. Paris 1987, Nr. 79 = OGIS 161.
  6. PP III 5220.
  7. Glanville, Skeat, S. 54–56; Supplementum Epigraphicum Graecum 13, 587 = OGIS 159; Supplementum Epigraphicum Graecum 13, 557 = OGIS 160; PP III/IX 5039.