Сергей Аксаков
| Сергей Аксаков | |
| руски писател | |
 | |
| Роден | Сергей Тимофеевич Аксаков
1 октомври 1791 г.
|
|---|---|
| Починал |
Москва, Русия |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Казански университет |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Период | 1810 – 1850 |
| Жанрове | проза |
| Семейство | |
| Деца | Иван Аксаков, Константин Аксаков |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Сергей Аксаков в Общомедия | |
Сергей Тимофеевич Аксаков (1 октомври 1791, Уфа – 12 май 1859, Москва) е руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик. Рисува живота на руското дворянство от XVIII век.[1] Баща на Иван Аксаков и Константин Аксаков.
В края на 30-те години на XIX век Сергей Аксаков е сред първите руски общественици, които започват да насочват вниманието на обществото към славянската идея, обръщайки особено внимание на българския народ. Той убеждава Руската академия да подкрепи Юрий Венелин за осъществяване на пътуването му из България и Румъния.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Семейна хроника“ – 1856 г.
- „Детските години на Багров-внук“ – 1858 г.
- „Аленото цвете“ – 1858 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Аксаков, Сергей Тимофеевич // Кратка българска енциклопедия. Т. I (А-ГЕРА). издателство на БАН, 1963. с. стр. 44.
- ↑ Дринов, Марин. Спомен за Ивана Сергеевича Аксакова (27 Януарий 1886 година) // Трудове на М.С. Дринова. Т. III. Българска академия на науките, 1915. с. 478 – 480. Посетен на 13 януари 2013.
|
