Сиамун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Изображение на Сиамун върху релеф от Мемфис

Сиамун (Netjerkheperre-setepenamun Siamun), букв. Син на Амон, е фараон от 21-ва династия. В списъка на Манетон фигурира с името Psinachês, властвал 9 години, вероятно сгрешено, тъй като Сиамун всъщност е управлявал поне 17 години[1], ок. 986 – 967 г. пр.н.е. или 978 – 959 г. пр.н.е.

Произхода на Сиамун е неясен, но не е отхвърлена вероятността да е син или друг родственик на неговия предшественик Осоркон Стари, или на друг владетел от династията. Според други теории Сиамун е женен за дъщеря на Осоркон Стари[2]

Сиамун е първият владетел в историята на Египет, при който е засвидетелствано названието „Фараон“, (Per aa, букв. „голям дом“ или „палат“), като официална титла върху надписи[3].

Наред с Псусенес I, Сиамун е най-значителният фараон от династията. При неговото управление Египет води активна външна политика за пръв път от няколко века. Той воюва успешно срещу филистимците, които изтласква от крайбрежието на Палестина към пустинята[4]. Така са подсигурени сухопътните транспортни връзки на Египет с финикийските градове. Сиамун е съвременник на знаменитите еврейски царе Давид и Соломон, с които поддържа добри отношения и вероятно сключва съюз[5] срещу филистимците. Може би превзема ханаанитската крепост Гезер [6], която дава на Соломон. Според Стария завет (3 Царе 9:16), фараона дава на Соломон една от своите дъщери като жена. Отношенията между Египет и Израел в този период, все пак остават полу-хипотетични и не са възприети като безспорен факт от всички египтолози[7][8].

Необичайно за този период е мащабното строителство на Сиамун, който издига нов храм на Амон в Мемфис. По негово време е разширен храма на Амон в Танис[9]. Погребението на Сиамун не е потвърдено със сигурност, но учените предполагат че е положен в гробницата на Псусенес I (NRT III, отворена през 1939 г.) в Танис[10], ако се съди по намерените там 374 ушебти (шабти) с неговото име. Заради влажния климат в Долен Египет, мумията приписвана на Сиамун е изгнила до скелет[11], а намерените артефакти са доста скромни.

Сиамун няма засвидетелствани синове и е наследен от Псусенес II, властващ паралелно като върховен жрец на Амон в Тива.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Norbert Dautzenberg, On the identity of King Psinaches, GM 240 (2014), pp. 115 – 118
  2. Chris Bennett, Queen Karimala, Daughter of Osochor? GM 173 (1999), pp.7 – 8
  3. Thomas Schneider: Lexikon der Pharaonen. Düsseldorf 2002, p. 23.
  4. Bernd Ulrich Schipper: Israel und Ägypten in der Königszeit. Göttingen 1999, p. 23
  5. Alberto R. Green , Solomon and Siamun: A Synchronism entre Early Dynastic Israel and the Twenty-First Dynasty of Egypt , Journal of Biblical Literature , Vol. 97, n. 3, 1978
  6. K.A. Kitchen, On the Reliability of the Old Testament, William B. Eerdmans Publishing, 2003. p.108 – 9.
  7. Chavalas, Mark W. (Spring 2001): „Review of David, Solomon and Egypt: A Reassessment by Paul S. Ash“. Journal of Biblical Literature. 120 (1): p. 152
  8. Lipinski, Edward (2006): On the Skirts of Canaan in the Iron Age(Orientalia Lovaniensia Analecta). Leuven, Belgium: Peeters. pp. 96 – 97
  9. Nicolas Grimal, A History of Ancient Egypt, Blackwell Books: 1992, pp.318
  10. Bill Manley (ed.), „The missing tombs of Tanis“, The Seventy Great Mysteries of Ancient Egypt, Thames & Hudson Ltd. p.97
  11. Liliane Aubert, Tanis, l'or des Pharaons, Paris, Association Française d’Action Artistique, 1987, p. 134

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • K. A. Kitchen: On the Reliability of the Old Testament, William B. Eerdmans Publishing (2003), pp.108 – 112, pp.525 – 526
  • Paul S. Ash: David, Solomon and Egypt: A Reassessment, A&C Black (1999), pp.37 – 45
  • William G. Dever, Seymour Gitin (Eds.): Symbiosis, Symbolism, and the Power of the Past. Canaan, Ancient Israel, and Their Neighbors from the Late Bronze Age through Roman Palaestina, Eisenbrauns (2003), pp. 116 – 121 (Kenneth A. Kitchen: Egyptian Interventions in the Levant in Iron Age II)
  • Edward Lipiński: On the Skirts of Canaan in the Iron Age: Historical and Topographical Researches, Peeters Publishers (2006), pp. 95 – 98
  • Beatrice L. Goff: Symbols of Ancient Egypt in the Late Period: The Twenty-first Dynasty, Walter de Gruyter GmbH & Co KG (Reprint 2014), pp. 80 – 83
  • Alberto R. Green: Solomon and Siamun: A Synchronism between Early Dynastic Israel and the Twenty-First Dynasty of Egypt, JBL (Journal of Biblical Literature), Vol. 97, No. 3 (Sep., 1978), pp. 353 – 367
  • H.D. Lance: Solomon, Siamun, and the Double-Ax, in HM. Cross, W.E. Lemke and P.D. Miller Jr (eds.), Magnolia Dei: The Mighty Acts of God (Garden City, NY: Doubleday, 1970), pp. 209 – 23 (213 – 15)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]