Сиамун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изображение на Сиамун върху релеф от Мемфис

Сиамун (Netjerkheperre-setepenamun Siamun), букв. Син на Амон, е фараон от 21-ва династия. В списъка на Манетон фигурира с името Psinachês, властвал 9 години, вероятно сгрешено, тъй като Сиамун всъщност е управлявал поне 17 години [1], ок. 986 – 967 г. пр.н.е. или 978 - 959 г. пр.н.е.

Произхода на Сиамун е неясен, но не е отхвърлена вероятността да е син или друг родственик на неговия предшественик Осоркон Стари, или на друг владетел от династията. Според други теории Сиамун е женен за дъщеря на Осоркон Стари [2]

Сиамун е първият владетел в историята на Египет, при който е засвидетелствано названието „Фараон“, (Per aa, букв. „голям дом“ или „палат“) [3], като официална титла върху надписи.

Наред с Псусенес I, Сиамун е най-значителният фараон от династията. При неговото управление Египет води активна външна политика за пръв път от няколко века. Той воюва успешно срещу филистимците, които побеждава и изтласква от крайбрежието на Палестина към пустинята[4]. Така са подсигурени сухопътните транспортни връзки на Египет с финикийските градове. Сиамун е съвременник на знаменитите еврейски царе Давид и Соломон, с които поддържа добри отношения и вероятно сключва съюз [5] срещу филистимците. Може би превзема ханаанитската крепост Гезер [6], която дава на Соломон. Според Стария завет (3 Царе 9:16), фараона дава на Соломон една от своите дъщери като жена. Отношенията между Египет и Израел в този период, все пак остават полу-хипотетични и не са възприети като безспорен факт от всички египтолози [7] [8].

Необичайно за този период е мащабното строителство на Сиамун, който издига нов храм на Амон в Мемфис. По негово време е разширен храма на Амон в Танис [9]. Погребението на Сиамун не е потвърдено със сигурност, но учените предполагат че е положен в гробницата на Псусенес I (NRT III, отворена през 1939 г.) в Танис [10], ако се съди по намерените там 374 ушебти (шабти) с неговото име. Заради влажния климат в Долен Египет, мумията приписвана на Сиамун е изгнила до скелет [11], а намерените артефакти са доста скромни.

Сиамун няма засвидетелствани синове и е наследен от Псусенес II, властващ паралелно като върховен жрец на Амон в Тива.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Norbert Dautzenberg, On the identity of King Psinaches, GM 240 (2014), pp. 115-118
  2. Chris Bennett, Queen Karimala, Daughter of Osochor? GM 173 (1999), pp.7-8
  3. Thomas Schneider: Lexikon der Pharaonen. Düsseldorf 2002, p. 23.
  4. Bernd Ulrich Schipper: Israel und Ägypten in der Königszeit. Göttingen 1999, p. 23
  5. Alberto R. Green , Solomon and Siamun: A Synchronism entre Early Dynastic Israel and the Twenty-First Dynasty of Egypt , Journal of Biblical Literature , Vol. 97, n. 3, 1978
  6. K.A. Kitchen, On the Reliability of the Old Testament, William B. Eеrdmans Publishing, 2003. p.108-9.
  7. Chavalas, Mark W. (Spring 2001). "Review of David, Solomon and Egypt: A Reassessment by Paul S. Ash". Journal of Biblical Literature. 120 (1): p. 152
  8. Lipinski, Edward (2006). On the Skirts of Canaan in the Iron Age(Orientalia Lovaniensia Analecta). Leuven, Belgium: Peeters. pp. 96–97
  9. Nicolas Grimal, A History of Ancient Egypt, Blackwell Books: 1992, pp.318
  10. Bill Manley (ed.), "The missing tombs of Tanis", The Seventy Great Mysteries of Ancient Egypt, Thames & Hudson Ltd. p.97
  11. Liliane Aubert, Tanis, l'or des Pharaons, Paris, Association Française d’Action Artistique, 1987, p. 134

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]