Силва Капутикян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Силва Капутикян
Силва Капутикян, 2013 г.
Силва Капутикян, 2013 г.
Родена20 януари 1919 г.
Починала25 август 2006 г. (87 г.)
Професияписател, поет, политик
Националност СССР
 Армения
Активен период1933 – 2006
Жанрлирика, драма, публицистика, пътепис, детска литература
Направлениесоциалистически реализъм
НаградиСталинска премия Орден на Свети Месроп Мащоц за заслуги, Армения Орден на Октомврийската революция Орден Червено знаме на труда Орден „Дружба между народите“ Орден на честта, Русия Орден на честта, Русия Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Ветеран на труда, Русия Орден на княгиня Олга – ІІІ степен, Украйна
СъпругОванес Шираз (? – ?)
ДецаАра Шираз (1941 – 2014)
Уебсайтwww.museumkaputikyan.com
Силва Капутикян в Общомедия

Силва Капутикян (на арменски: Սիլվա Կապուտիկյան) е арменска поетеса, писателка, политически активист, белетрист и публицист, и академик.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сирвард „Силва“ Капутикян е родена на 20 януари 1919 г. в Ереван, Армения, в семейството на Барунак Капутикян, който е национална фигура, редактор редактор на революционен вестник, и бежанец от Ван от турските кланета. Той умира от холера през 1919 г., месеци след раждането на дъщеря му.

Учи в средното училище „Елена Крупская“. На 13-годишна възраст пише първото си стихотворение „Отговор на Туманян“, което е публикувано през декември 1933 г. във вестник „Пионерски зов“.

Завършва арменска филология във филологическия факултет на Ереванския университет през 1941 г. и Висшите литературни курсове в Института за световна литература „Горки“ в периода 1949 – 1950 г..

През 1941 г. става член на Съюза на писателите на Армения, а през 1945 г. става член на ВКП(б).

Първата ѝ стихосбирка „Օրերի հետ“ (С дните) е публикувана през 1945 г. След това има издадени 60 – 70 стихосбирки на различни езици – арменски, руски, английски, грузински, литовски, украински, турски и други. Две основни теми на нейните творби са националната идентичност и лириката. Има около 40 стихотворения за деца.

В годините 1962 – 1963 и 1973 г. пътува из общностите на арменската диаспора в Близкия изток (Ливан, Сирия, Египет, Иран и Йерусалим), Северна Америка (САЩ и Канада), Франция и Етиопия. През 1964 и 1976 г. тя публикува две книги за пътуванията си там – „Քարավանները դեռ քայլում են“ (Караваните все още вървят) и „Խճանկար հոգու և քարտեզի գույներից“ (Мозайка от цветовете на душата), в които събрани разкази съставени до голяма степен от оцелелите от геноцида и техните потомци. Нейните книги от 60-те и 70-те години се фокусират върху историята на арменския народ и неговото бъдеще, което тя винаги изобразява в оптимистични картини.

През последните години от живота си пише и в областта на публицистиката – „Моето време“, „Не мога да мълча“, „Последната камбана“.

През 1952 г. е удостоена с наградата на СССР (Сталинска награда) за стихосбирката си „Իմ հարազատները“ (Моите роднини), през 1970 г. е удостоена с отличието Заслужил деятел на културата на Арменска ССР, през 1970 г. получава званието заслужил деятел на културата на Грузия, а през 1988 г. с държавната награда на Арменска ССР и италианската литературна награда „Nosidie". Почетен гражданин е на Ереван от 1986 г. През 1998 г. е обявена за Жена на годината от Международния географски институт в Кеймбридж. Награждавана е с много медали и ордени.

Била е член на председателството на Съюза на писателите на Армения, член на председателството на Комитета за културни връзки с арменската диаспора, академик на Националната академия на науките на Република Армения, член на Международните академии на природните науки и социални науки. Избрана е за член на Върховния съвет на Арменската ССР.

Та е първата съпруга на арменския поет Ованес Шираз и майка на скулптора Ара Шираз.

Силва Капутикян умира по време на операция за счупен крак на 25 август 2006 г. в Ереван. След поклонение проведено в Ереванския оперен театър на 29 януари е погребана в почетния еревански Пантеон Комитас.

На нейно име е кръстена улица в Ереван. През 2009 г. домът ѝ е превърнат в къща музей за нейното дело.

Гробът на поетесата в Пантеон Комитас

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

частично представяне
  • Օրերի հետ (1945)
  • Զանգվի ափին (1947)
  • Այս իմ երկիրն է (1949)
  • Իմ հարազատները (1951)
  • Սրտաբաց զրույց (1955)
  • Բարի երթ (1957)
  • Մի տարով էլ մեծացանք (1958)
  • Մտորումներ ճանապարհի կեսին (1961)
  • Բանաստեղծութիւններ (1963)
  • Քարավանները դեռ քայլում են (1964)
  • Յոթ կայարաններ (1966)
  • Իմ էջը (1968)
  • Փոքրիկ Արա, ականջ արա (1971)
  • Դեպի խորքը լեռան (1972)
  • Բանաստեղծություններ (1974) – сборник
  • Խճանկար հոգու և քարտեզի գույներից (1976)
  • Իմ ժամանակը (1979) – пътепис
  • Լիլիթ (1981) – поезия
  • Ձմեռ է գալիս (1983)
  • Ծաղկանոց (1984)
  • Գիրս մնաց հիշատակող (1988)
  • Գույներ նույն խճանկարից (1989)
  • Գիրս մնաց յիշատակող (1990)
  • Հոգու նույն երթուղիներով (1993)
  • Ոսկեհատիկ (1994)
  • Տագնապ (1994)
  • Գիրս մնաց յիշատակող (1996)
  • Էջեր փակ գզրոցներից (1997)
  • Երգ սիրո մասին (1999)
  • Նվիրում (1999)
  • Չեմ կարող լռել (2000) – публицистика
  • Իմ կածանը աշխարհի ճանապարհներին (2002) – пътепис
  • Հայերգություն (2004) – поезия
  • Յոթ տասնյակ տարի (2004) – поезия
  • Նա իր գոյությամբ սրբացնում էր մթնոլորտը (2004) – мемоари
  • Սիրերգություն (2004)

Издадени на български език[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Silva Kaputikyan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​