Силденафил

Силденафил
	Силденафил
Свойства
Формула	C₂₂H₃₀N₆O₄S
Моларна маса	474,205 u
Идентификатори
CAS номер	139755-83-2
PubChem	135398744
ChemSpider	5023
DrugBank	00203
KEGG	C07259
ChEBI	9139
ChEMBL	CHEMBL192
ATC	G04BE03
SMILES	CCCC1=NN(C2=C1N=C(NC2=O)C3=C(C=CC(=C3)S(=O)(=O)N4CCN(CC4)C)OCC)C
InChI	InChI=1S/C22H30N6O4S/c1-5-7-17-19-20(27(4)25-17)22(29)24-21(23-19)16-14-15(8-9-18(16)32-6-2)33(30,31)28-12-10-26(3)11-13-28/h8-9,14H,5-7,10-13H2,1-4H3,(H,23,24,29)
InChI ключ	BNRNXUUZRGQAQC-UHFFFAOYSA-N
UNII	3M7OB98Y7H
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Силденафил в Общомедия

Силденафилът е органично съединение, използвано в медицината за лечение на еректилна дисфункция.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Силденафилът представлява бял кристален прах с разтворимост във вода 3,5 mg/ml. Действа, като потиска ензима cGMP^[a] специфична фосфодиестераза тип 5. При сексуална възбуда обикновено се освобождава азотен оксид в пещеристите тела на пениса. Азотният оксид активира гуанилат циклазата, като резултат нивата на цикличния гуанозинмонофосфат се увеличават, гладките мускули на пещеристите тела се отпускат и се засилва притокът на кръв към тях.^[1] Силденафилът работи пасивно, като засилва ефекта на азотния оксид.

Силденафилът се усвоява сравнително бързо и започва да действа до около 60 минути след приема.^[2] Ако пациентът е консумирал мазни храни, ефектът може да се забави.^[1]

Лечението на еректилна дисфункция рядко предизвиква странични ефекти, тъй като препаратът се приема за кратък период от време. Ако обаче се приема редовно заради други заболявания, може да предизвика главоболие, замаяност, горещи вълни и лошо храносмилане.^[3]

При проучвания върху животни не е открит канцерогенен ефект и не са отчетени нарушения на плодовитостта.^[1] Единична доза от 100 mg при здрави доброволци не води до промяна в подвижността или структурата на сперматозоидите.^[1]