Символи на планети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изображение на символите на планетите в алхимичен контекст, 1678 г.

Символ на планета или планетарен символ е графичен символ, използван в астрологията и астрономията за представяне на класическа планета[1] (видима с невъоръжено око), включително Слънцето и Луната или една от съвременните планети. Символите са използвани и в алхимията за представяне на металите, свързани с планетите, и в календарите за свързаните с тях дни. Използването на тези символи произлиза от класическата гръко-римска астрономия, въпреки че сегашните им форми произлизат от XVI век.

Класически планети[редактиране | редактиране на кода]

Класическите планети, техните символи, дни и най-често свързвани планетарни метали са:

Класическа планета Луна Меркурий Венера Слънце Марс Юпитер Сатурн
Символ ☾ ☿ ♀ ☉ ♂ ♃ ♄
Ден понеделник сряда петък неделя вторник четвъртък събота
Метал сребро живак мед злато желязо калай олово

Планети[редактиране | редактиране на кода]

Международният астрономически съюз (IAU) обезсърчава използването на тези символи в съвременни статии на списания и тяхното ръководство за стил предлага съкращения от една – две букви за имената на планетите за случаите, когато могат да се използват планетарни символи, като например в заглавията на таблици.[2] Съвременните планети с техните традиционни символи и IAU съкращения са:

Планета Меркурий Венера Земя Марс Юпитер Сатурн Уран Нептун
Символ 🜨
Инициал (IAU) Me[3] V E Ma J S U N

Символика[редактиране | редактиране на кода]

Символите на Венера и Марс също се използват за представяне на женски и мъжки пол в биологията след конвенция, въведена от Карл Линей през 50-те години на XVIII.

Земя[редактиране | редактиране на кода]

Символът за Земя
Символът Държава

Земята е една от класическите планети, тъй като „планетите“ по дефиниция са „скитащи звезди“, каквито се виждат от земната повърхност. Статутът на Земята като планета е следствие от хелиоцентризма през XVI век. Независимо от това, има прехелиоцентричен символ за света, който сега се използва като планетарен символ за Земята. Това е кръг, пресечен от хоризонтална и вертикална линия, представляващ света, разделен от четири реки на четирите части на света (често превеждани като четирите „ъгъла“ на света): 🜨. Остарял вариант само с хоризонталната линия е 🜔.[4]

Меркурий[редактиране | редактиране на кода]

Символът на Меркурий – кадуцей с кръст

Символът ☿ за Меркурий е кадуцей (тояга, преплетена с две змии), символ, свързван с Меркурий/Хермес през древността. Известно време след XI век в долната част на жезъла е добавен кръст, за да изглежда по-християнски.[5] Ранни форми се срещат и в средновековните византийски кодекси, които съхраняват хороскопи.[6]

Венера[редактиране | редактиране на кода]

Символът ♀ за Венера се състои от кръг с малък кръст под него. Тълкува се като изображение на ръчното огледало на богинята, което може също да обясни връзката на Венера с планетарния метал мед, тъй като огледалата в древността са били направени от полирана мед (сплав),[7] въпреки че това не е сигурно.[5]

Марс[редактиране | редактиране на кода]

Символът ♂ за Марс е изображение на кръг със стрелка, излизаща от него, сочеща под ъгъл в горния десен ъгъл в Европа и в горния ляв ъгъл в Индия. Като астрологичен символ представлява планетата Марс.[8][9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Класически планети
  2. The IAU Style Manual. 1989. с. 27.
  3. Или H, с M за „Марс“. В разпоредбата за малко вероятното събитие, когато сателит някога бъде открит около Меркурий, това ще бъде съкратено H1.
  4. "Solar System", in The English Cyclopaedia of Arts and Sciences, vol. VII-VIII, 1861
  5. а б Jones, Alexander. Astronomical papyri from Oxyrhynchus. 1999. ISBN 0-87169-233-3. с. 62 – 63. It is now possible to trace the medieval symbols for at least four of the five planets to forms that occur in some of the latest papyrus horoscopes ([ P.Oxy. ] 4272, 4274, 4275 [...]). Mercury's is a stylized caduceus. … The ideal form of Mars' symbol is uncertain, and perhaps not related to the later circle with an arrow through it.
  6. Neugebauer, Otto. A history of ancient mathematical astronomy. 1975. ISBN 0-387-06995-X. с. 788 – 789.
  7. Dieter Rehder. Chemistry in Space: From Interstellar Matter to the Origin of Life. Wiley-VCH, 2011. The symbol, the stylized hand mirror of the Goddess Venus, also represents femininity. It has also been used for the element copper: mirrors had been manufactured from polished copper.
  8. Maunder, A. S. D. The origin of the symbols of the planets // The Observatory 57. August 1934. с. 238 – 247.
  9. Evans, James. The History & Practice of Ancient Astronomy. Oxford University Press US, 1998. ISBN 0-19-509539-1. с. 350.