Симеон Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Маринов
Роден11 декември 1908 г.
Починал3 май 1948 г. (39 г.)
София, България
Професияписател, учител, журналист, поет
Националност България
Активен период1933-1948
Жанрпоезия, публицистика, детска литература

Симеон Маринов е български учител, журналист, поет и писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Маринов Симеонов е роден на 11 декември 1908 г. във Велико Търново, в семейство на учители. Завършва през 1929 г. гимназия в Лом, а през 1931 г. Учителския институт в Шумен. Работи като учител в село Мадан, Монтанско.

След 9 септември 1944 г., в периода 1945-1948 г., е литературен редактор във в-к „Земеделска защита“. Основава и редактира литературното списание „Угари“ в Шумен.

Заедно с работата си пише стихове, произведения свързани със селска тематика и детска литература.

Член е на Българската комунистическа партия и на Съюза на българските писатели.

Симеон Маринов умира на 3 май 1948 г. в София.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Земя“ (1933) – стихотворения
  • „Утро в равнината“ (1935) – стихотворения
  • „Спекула“ (1941) – драма
  • „Приключенията на Бимбо и Зимбо“ (1944)
  • „Песни за родината“ (1946)
  • „Чудният занаят“ (1946) – илюстрована приказка
  • „Радостни дни“ (1948) – стихотворения
  • „Житни зърна“ (1962) – стихотворения

Източници[редактиране | редактиране на кода]