Синхуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за информационната агенция. За сиена в Хунан вижте Синхуа (сиен).

Синхуа
新华通讯社
Седалището на агенцията в Пекин.
Седалището на агенцията в Пекин.
Тип информационна агенция
Основаване 1931 г.
Основател Китайска комунистическа партия
Седалище Пекин, Китай
Ключови личности Цай Минджао (президент)
Хъ Пин (главен редактор)
Собственик Държавен съвет на КНР
Синхуа в Общомедия

Синхуа (китайски традиционен: 新華社, опростен: 新华社, пинин: Xīnhuáshè) е официалната държавна информационна агенция на Китайската народна република. Това е най-голямата и най-влиятелната масова медия в Китай, както и най-голямата информационна агенция в света по брой кореспонденти.[1] Това е институция на министерско ниво, подчинена на Държавния съвет и е най-висшият медиен орган в държавата заедно с Женмин Жибао. Президентът ѝ е член на ЦК на ККП.[2]

Синхуа извършва дейност в над 170 чуждестранни отдела по света и поддържа 31 отдела в Китай – по един за всяка административна единица плюс един военен. Синхуа е единственият канал за разпространяване на важни новини, свързани с комунистическата партия и китайското централно правителство, а щаб-квартирата на агенцията в Пекин се намира стратегически близо до офиса на генералния секретар на партията (Джуннанхай).

Освен информационна агенция, Синхуа е и издател – тя притежава над 20 вестника и дузина списания, които публикува на няколко езика: китайски, английски, френски, немски, испански, португалски, руски, арабски, японски и корейски.

През 2018 г. Департаментът по правосъдие на САЩ поисква от Синхуа да се регистрира като чуждестранен агент,[3] но агенцията не удовлетворява тази молба.[4] През 2020 г. Държавният департамент на САЩ обозначава Синхуа и други държавни масови медии като „чуждестранни мисии“.[4][5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик на Синхуа е Новинарска агенция Червен Китай (на китайски: 紅色中華通訊社, пинин: Hóngsè Zhōnghuá Tōngxùnshè), основана през ноември 1931 г. от комунистите в Жуейдзин, провинция Дзянси. Тя главно препубликува новини от Централната новинарска агенция за партийните и военните дейци. Агенцията е преименувана на Синхуа през ноември 1935 г., към края на Дългия марш, който премества комунистите от Дзянси в Шънси. Когато избухва Втората китайско-японска война, Синхуа не само превежда новини от Централната новинарска агенция на Гоминдан, а и международни такива от агенции като ТАСС и Ава. За пръв път Синхуа започва да използва висок печат през 1940 г.[6]

По време на Тихоокеанската кампания, агенцията разработва възможностите си за издаване в чужбина и създава първите си задгранични клонове.[7] Започва да издава в други държави на английски през 1944 г. Към 1949 г. агенцията следва главно абонаментен модел.[6] След края на Китайската гражданска война, агенцията представлява Китайската народна република в държави и територии, в които няма дипломатически мисии (например Британски Хонконг).[7] През 1956 г. Синхуа започва да разказва за антимарксистки и други мнения, критикуващи комунистическата партия. През 1957 г. сменя формата си от списание на вестник.[6]

Чуждестранни медийни експерти описват агенцията като „очите и устата“ на партията, следейки това, което е важно за народа.[8] Бившият директор на агенцията, Джън Тао, отбелязва, че тя е мостът между партията, правителството и народа, комуникирайки както нуждите на народа, така и политиките на партията.[9] Женмин Жибао използва материали от Синхуа за около една четвърт от статиите си.

През 2012 г. Синхуа пуска сайт на български език с новини и анализи за страната, като основните му цели са да информира българската аудитория за процесите и тенденциите в развитието на китайската промишленост, селско стопанство и финансови институции.[10] В днешно време, сайтът не е активен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. International Media and Newspapers. Top 200 News Agencies Worldwide. // 30 октомври 2017. Архивиран от оригинала на 9 ноември 2017. Посетен на 30 октомври 2017.
  2. Archived copy. // Архивиран от оригинала на 18 декември 2017. Посетен на 7 април 2020.
  3. U.S. Congress urged to require Chinese journalists to register as agents. // 15 ноември 2017. Посетен на 1 септември 2018.
  4. а б Tandon, Shaun. US tightens rules on Chinese state media. // Hong Kong Free Press. 8 април 2020. Посетен на 9 април 2020.
  5. Lee, Matthew. US designates 5 Chinese media outlets as foreign missions. // 18 февруари 2020. Посетен на 6 април 2020.
  6. а б в Xia, Liang. A Discourse Analysis of News Translation in China. Routledge, 2019. с. 26 – 27.
  7. а б Pares, Susan. (2005). A political and economic dictionary of East Asia. Routledge. ISBN 978-1-85743-258-9
  8. Malek, Abbas & Kavoori, Ananadam. (1999). The global dynamics of news: studies in international news coverage and news agenda. p. 346. Greenwood Publishing Group. ISBN 978-1-56750-462-0.
  9. Markham, James. (1967) Voices of the Red Giants. Ames, IA: Iowa State University Press.
  10. Синхуа пусна сайт на български с икономическа информация от Китай. // Vesti, 15 февруари 2012. Посетен на 31 юли 2020.
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Китай“         Портал „Китай