Сирийска чесновница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сирийска чесновница
Syrische Schaufelkröte.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Amphibia Земноводни
разред: Anura Безопашати земноводни
семейство: Pelobatidae Чесновници
род: Pelobates Чесновници
вид: Pelobates
syriacus
Сирийска
чесновница
Научно наименование
Уикивидове Pelobates syriacus
Boettger, 1889
сирийска чесновница в Общомедия

Сирийска чесновница (Pelobates syriacus), наричана също Балканска чесновница, е вид сухоземна жаба от семейство Чесновници (Pelobatidae).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Сирийската чесновница се среща в Близкия изток (източното крайбрежие на Средиземно море, Турция, Северозападен Иран и района на Кавказ) и на Балканския полуостров до Сърбия на запад.

В България е разпространен подвидът P. s. balcanicus, който се среща в южната част на страната и по крайбрежието на Черно море и Дунав при надморска височина до 350 m.

Сирийската чесновница обитава главно местности с много рохкава почва (льос, пясък, затревени и подвижни дюни), включително обработваеми земи.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Сирийската чесновница е активна нощем, като деня прекарва заровена в почвата, а през нощта излиза на повърхността. Храни се с насекоми, мекотели, стоножки, паякообразни. Зимува също заровена в почвата.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта сирийската чесновница снася яйцата си в малки водоеми, включително временни локви. Характерно за чесновниците е, че техните ларви и малки жабчета са значително по-големи от тези на други видове жаби, включително такива, които са по-едри като възрастни. Ларвите на сирийската чесновница могат да достигнат дължина 165 mm, а новометаморфозиралите малки тежат средно 3,3 g.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Сирийската чесновница е защитена от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Aram Agasyan, Boris Tuniyev, Jelka Crnobrnja Isailovic, Petros Lymberakis, Claes Andrén, Dan Cogalniceanu, John Wilkinson, Natalia Ananjeva, Nazan Üzüm, Nikolai Orlov, Richard Podloucky, Sako Tuniyev, Uğur Kaya. Pelobates syriacus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на March 25, 2012.
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Жаба Земноводните в България Знаме на България