Сирийска чесновница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сирийска чесновница
Syrische Schaufelkröte.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Безопашати земноводни (Anura)
семейство:Чесновници (Pelobatidae)
род:Чесновници (Pelobates)
вид:Сирийска чесновница (P. syriacus)
Научно наименование
Boettger, 1889 г.
Сирийска чесновница в Общомедия
[ редактиране ]

Сирийска чесновница (Pelobates syriacus), наричана също Балканска чесновница, е вид сухоземна жаба от семейство Чесновници (Pelobatidae).[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Сирийската чесновница се среща в Близкия изток (източното крайбрежие на Средиземно море, Турция, Северозападен Иран и района на Кавказ) и на Балканския полуостров до Сърбия на запад.

В България е разпространен подвидът P. s. balcanicus, който се среща в южната част на страната и по крайбрежието на Черно море и Дунав при надморска височина до 350 m.

Сирийската чесновница обитава главно местности с много рохкава почва (льос, пясък, затревени и подвижни дюни), включително обработваеми земи.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Сирийската чесновница е активна нощем, като деня прекарва заровена в почвата, а през нощта излиза на повърхността. Храни се с насекоми, мекотели, стоножки, паякообразни. Зимува също заровена в почвата.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта сирийската чесновница снася яйцата си в малки водоеми, включително временни локви. Характерно за чесновниците е, че техните ларви и малки жабчета са значително по-големи от тези на други видове жаби, включително такива, които са по-едри като възрастни. Ларвите на сирийската чесновница могат да достигнат дължина 165 mm, а новометаморфозиралите малки тежат средно 3,3 g.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Сирийската чесновница е защитена от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pelobates syriacus (Boettger, 1889). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. Aram Agasyan, Boris Tuniyev, Jelka Crnobrnja Isailovic, Petros Lymberakis, Claes Andrén, Dan Cogalniceanu, John Wilkinson, Natalia Ananjeva, Nazan Üzüm, Nikolai Orlov, Richard Podloucky, Sako Tuniyev, Uğur Kaya. Pelobates syriacus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 25 март 2012. (на английски)
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]