Скални феномени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тук са представени някои скални образувания в България.

Чудните мостове[редактиране | редактиране на кода]

Уникалният скален феномен, известен още с името Ер Кюприя, е разположен по течението на р. Айдарско дере и се намира на билото на рида Чернатица. Образуването му вероятно е станало при земетресение, причинило срутване на някогашна пещера.

С течение на времето под въздействие на атмосферни процеси са се оформили в мраморните скали 2 редки по своята красота, естествени мраморни моста. Първият, по-голям мост е широк 12 – 15 метра, дълъг 96 метра, с отвор дълбок 45 м и почти толкова (43 м) широк. На около 200 м по-надолу по дерето, е вторият мост, дълъг към 60 м. Площта на феномена е 40,3х и е на 1450 м.ндм.в.

До „Чудните мостове“ се стига по третокласен автомобилен път, който се отклонява от шосето Асеновград – Смолян и минава покрай село Забърдо. Туристически пътеки го свързват със с. Забърдо, х. „Кабата“, х. „Скалните мостове“, х. „Персенк“ и х. „Изгрев“. Непосредствено до горния скален мост е туристическата хижа „Чудните мостове“, а на 1,5 км по пътя нагоре се намира х. „Скалните мостове“.

Чудните мостове са обявени за защитена територия през 1949 г.

Триградското ждрело[редактиране | редактиране на кода]

Величественото и впечатляващо с красотата си ждрело, е разположено по поречието на река Триградска, на 2 км под с. Триград, по пътя Девин – с. Триград. Същинската част на ждрелото се разпростира на 2 – 3 км по протежение на реката, като от двете страни се издигат мраморни скали, образуващи тесния пролом, откъдето идва още наименованието „Тунела“. Височината на скалите на места достига до 250 м. Най-ниската част е местността „Буков мост“ (946,5 м.н.в.), а най-високата е при връх „Кулата“ (1543 м.н.в). Природната забележителност Триградското ждрело е обявена за защитена територия през 1963 г. На източната страна на скалния венец на ждрелото, се намира пещерата "Харамийска„.

През енеолита пещерата е била обитавана от древните жители по тези места, като останки от пещерните им жилища могат да се видят вначалото на пещерата. Тя все още не е благоустроена, но за смелчаците местният пещерен клуб ще организира разглеждане на пещерата – едно изключително преживяване. Влизането става само с водачи и алпинистка екипировка, тъй като входът се намира на 20 м над пътечката водеща до пещерата, а се излиза чрез спускане на туристите на ви-сочина 42 м, „на рапел“ (с въже) в огромната пещерна зала.

Буйновско ждрело[редактиране | редактиране на кода]

Ждрелото е разположено от двете страни на Буйновска река, приток на р. Въча. Скоро след разклона при с. Тешел скалите се стесняват над Буйновска река, формирайки величествено ждрело.

Буйните планински води са прорязали варовитите скали, създавайки неповторим с красотата си кът в Родопите. Отвесните скали са толкова близо, че оставят у Вас впечатление, че може да прескочите отсреща. Мястото, където скалите сякаш почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“.

На 1 км след разклона за с. Ягодина и на 3 км от селото се намира една от най-красивите български пещери – Ягодинската пещера.

Момата[редактиране | редактиране на кода]

На около километър от с. Широка лъка самотно се издига красива скала, наподобяваща отдалеч на мома с хурка в ръка. Образуването и е свързано с ерозията на скалите и въздействието на външните земни сили, формирали уникалното образувание, за което местните жители са сътворили прекрасна легенда.

Слонът[редактиране | редактиране на кода]

Тази атрактивна природна забележителност се намира непосредствено след разклона на пътя Девин – Смолян, преди началото на с. Настан. Природните сили са изваяли причудлива скална форма, наподобяваща фигура на слон. Появата u най-вероятно е свързана с разрушаване на древна пещера от реката или при земетресение.

Главата[редактиране | редактиране на кода]

Интересното скално образувание се намира в близост до с. Широка лъка, по горския път за с. Кукувица, на 100 м от шосето. Погледнат от източната му страна, скалният блок има формата на човешка глава в профил. Камъкът има височина 7 метра и широчина 5 метра.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]