Скопски акведукт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скопски акведукт
Скопски аквадукт
Панорама, 2014 г.
Панорама, 2014 г.
Основни данни
Предназначение акведукт
Местоположение Flag of North Macedonia.svg Скопие, Република Македония
Технически данни
Материал камък и тухла
История
Построен късна античност
Карта
Skopje OSM.svg
42.0236° с. ш. 21.4186° и. д.
Местоположение в Скопие
Скопски акведукт в Общомедия

Скопският акведукт (на македонска литературна норма: Скопски аквадукт) е акведукт и археологически обект, който се намира в село Визбегово на 2 km северозападно от Скопие, Република Македония. Скопският акведукт е единственият запазен акведукт в Република Македония и един от трите най-големи и добре запазени на територията на бивша Югославия, наред с Акведукта на Диоклециан край Сплит, Хърватска, и Барския акведукт в Черна гора.

Днес от пълната дължина на акведукта са останали съхранени само около 386 метра и съдържа 53 колони и 54 основни и 42 второстепенни арки, построени от камък и тухлена зидария. На едно място акведуктът прави „коляно“ (завой).[1]

Не е изяснено кога е построен Скопският акведукт, но се смята, че това се е случило по римско време за да снабдявал с вода римския военен лагер Скупи, или по ранновизантийско време, през управлението на император Юстиниан I, за да обслужва селището Юстиниана Прима, откъдето остава и името му Юстинианов акведукт.[1]

Смята се, че е достигал до центъра на града, а източникът на пренасяната по акведукта вода е минералният извор Лавовец (село Глуво в планината Скопска Църна гора) на 9 км северозападно от Скопие.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Јустинијанов акведукт, Центар за дигитизација на националното наследство (на македонски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония