Сложно съчинено изречение
Сложното съчинено изречение е сложно изречение, в което отделните прости изречения образуват смислово и структурно синтактично обединение, запазвайки формата си на относително самостойни изречения. Изградено е на принципа на преразказа, или още на принципа на паратаксиса. Например:
„ | Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум блъскаше по прозорците мъртви пожълтели листа. | “ |
Елин Пелин |
Свързването бива съюзно и безсъюзно. Първото се осъществява чрез съюзи, а второто чрез времева или причинна последователност, по смисъл, но без съюзи. [1]
Видове[редактиране | редактиране на кода]
- Сложно съчинено разделително изречение – използват се двойните съюзи или-или, ту-ту, и т.н.
- Сложно съчинено съединително изречение – свързват се безсъюзно или със съюзите и, та, па, че. Изразяват отношение на последователност или едновременност.
- Сложно съчинено противоположно изречение – използват се съюзите а, ала, ама, но, обаче, само че, пък.
- Сложно съчинено разнородно изречение – използват се всички съюзни връзки. Трябва да има поне 3 сказуеми и връзките между тях да са РАЗЛИЧНИ по вид.(1 разделителна и една съединителна и.т.н)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Български език (учебник за институтите за начални учители), Попов, Стоянов, Янакиев, „Народна просвета“, 1980
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.