Сложно изречение
Сложното изречение съдържа поне две прости изречения, свързани в синтактично и смислово единство. Броят на простите изречения е равен на броя на наличните плюс броя на подразбиращите се сказуеми (всяка част на изречението, в това число и сказуемото, може да бъде изпусната, когато се подразбира).[1] Всяко от простите изречения завършва с възходяща интонация, която показва, че мисълта не е завършена; само последното просто изречение завършва с низходяща интонация. Ето защо всяко сложно изречение изразява една обща мисъл, в което се състои смисловото единство на съставящите го прости изречения. Синтактичните връзки между тях създават синтактичното единство на сложното изречение.
Между простите изречения в състава на сложното може да има два вида синтактични връзки:[1]
- Съчинителни. Свързват граматически равноправни и относително самостойни прости изречения. Осъществяват се безсъюзно или с помощта на съчинителни съюзи (и, но, а, ала, ама и др.).
- Подчинителни. Свързват две прости изречения, едното от които е подчинено на другото и го пояснява. Създават се с помощта на подчинителни съюзи (че, да, ако, като, щом, въпреки че, за да, без да и др.) или съюзни думи (който, какъвто, защото, как, кога, къде и др.).
Видове сложни изречения[редактиране | редактиране на кода]
Според характера на синтактичните връзки има три вида сложни изречения:[1]
- Сложно съчинено изречение. Съдържа само съчинителни връзки. Пример: Закусих, облякох се и излязох.
- Сложно съставно изречение. Съдържа само подчинителни връзки. Пример: Помолих ги да ми помогнат.
- Сложно смесено изречение. Съдържа и единия, и другия вид връзки. Пример: Знам, че учиш и работиш.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
В сложното изречение понякога се получават редици от последователно подчинени прости изречения, всяко от които (с изключение на първото) е подчинено на предишното просто изречение в редицата. Например сложното съставно изречение Обещах им да не споделям с никого какво съм научил от тях. съдържа три прости изречения, които са последователно подчинени: първите две са свързани посредством подчинителен съюз (Обещах им да не споделям с никого.) и второто пояснява първото (Какво им обещах?); последните две са свързани с помощта на съюзна дума (Не споделям с никого какво съм научил от тях.), като третото пояснява второто (Какво не споделям с никого?).
Две или повече прости изречения в състава на едно сложно се наричат съподчинени, когато са подчинени на едно и също просто изречение, но не и едно на друго.
Пример: Приближих се към децата, които разпалено обсъждаха нещо и не ме забелязваха.
В това сложно смесено изречение главната връзка е подчинителна (изразена е със съюзната дума които). То се състои от три прости изречения, първото от които е главно (Приближих се към децата.), а другите две са му подчинени, защото поясняват думата децата (отговарят на въпроса Към кои деца се приближих?). Следователно второто и третото просто изречение са съподчинени. Помежду си са свързани съчинително, като образуваното от тях сложно съчинено изречение (Разпалено обсъждаха нещо и не ме забелязваха.) също е подчинено на главното изречение.
Разкриването на структурата на сложното изречение е необходимо за разбиране на неговия смисъл, подпомага се от интонацията при говорене и от препинателните знаци при писане. В различните езици действат различни норми. Пунктуацията в българския език е уредена подробно, като правилата целят разкриването на структурата на изречението.
Пример: Две сложни изречения с различна структура и с различно пунктуационно оформяне:[2]
- 1) Искаме да те помолим да ни помогнеш да започнем работа при твоя началник.
- 2) Искаме да празнуваме, да пеем, да се веселим.
Всяко от тези сложни изречения се състои от четири изречения, първото от които е главно. В първия случай второто, третото и четвъртото изречение са последователно подчинени, затова не са отделени със запетаи; а във втория случай те са съподчинени, поради което има запетаи пред всички повторения на съюза да. Специалните пунктуационни правила за съюзите и, или, да в сложното изречение могат да се обобщят така: не се пише препинателен знак пред и, или, да, когато съюзът свързва въведеното от него просто изречение с непосредствено предшестващото (освен ако препинателен знак се изисква от някое друго правило, например за отделяне на обособена или вметната част); в противен случай се пише запетая.[3]
Пример: Следните две изречения имат различна структура въпреки външната прилика:
- 1) Видях, че спи, и тихо затворих вратата.
- 2) Видях, че спи и не ме чува.
И двете са сложни смесени, но в първото главна е съчинителната връзка (видях и тихо затворих вратата), а подчинителната е второстепенна (видях, че спи); докато във второто нещата стоят по обратния начин: съчинителната връзка е второстепенна, тъй като свързва съподчинени изречения (спи и не ме чува), подчинителната връзка е главна (видях, че спи, а също така видях, че не ме чува). Структурата определя препинателните знаци: във второто сложно изречение не е написана запетая пред съюза и, защото той свързва третото просто изречение с второто; обаче в първото сложно изречение има запетая пред съюза и, защото той свързва третото просто изречение с първото.
Погрешната пунктуация може да промени смисъла на изречението.
Пример:
- 1) Прибрах се в хотела, след като поплувах в морето и вечерях.
- 2) Прибрах се в хотела, след като поплувах в морето, и вечерях.
В първото сложно изречение няма знак пред съюза и, т.е. той свързва третото просто изречение с второто, образувайки сложно съчинено изречение (поплувах в морето и вечерях), което, от своя страна, е подчинено на главното изречение (прибрах се в хотела). Ето защо второто и третото просто изречение са съподчинени, така че съюзът след като се отнася и за двете, тоест прибирането в хотела е било последното действие. Във второто сложно изречение има запетая пред и, поради което съюзът свързва третото просто изречение с първото (прибрах се в хотела и вечерях), а съюзът след като се отнася само за второто просто изречение (прибрах се в хотела, след като поплувах в морето). Сложните изречения могат да се преформулират:
- 1) Поплувах в морето, вечерях и се прибрах в хотела.
- 2) Поплувах в морето, прибрах се в хотела и вечерях.
Двата случая се различават по реда на действията.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 332 – 333.
- ↑ ИБЕ – БАН, Официален правописен речник на българския език, 2012.
- ↑ Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 369.