Просто изречение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Просто изречение се нарича изречение, което изразява само една мисъл, съдържа само едно съждение, въпрос или подбуда. В простото изречение има само един предикативен център, приписващ признак на предмет.[1]

Видове прости изречения[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от това, дали са изградени само от една главна част, или от две главни части (подлог и сказуемо), изреченията се делят на едносъставни и двусъставни:

  • Едносъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест тези изречения състоят или само от подлог, или само от сказуемо. В зависимост от това, коя главна част на изречението изразява предикативното отношение, едносъставните прости изречения се делятна два вида:
    • Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения — съдържат само групата на сказуемото, а подлог липсва. Пример: „Съмна се.“
    • Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения — съдържат само групата на подлога, а сказуемо липсва. Пример: „Тих вятър.“
  • Двусъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено в две части: групата на подлога и групата на сказуемото.

Извън тази класификация остават т.нар. неразчленими прости изречения, в които е невъзможно да се открият подлог и сказуемо. Това са преди всичко изреченията, съдържащи само потвърждение („Да.“) или отрицание („Не.“). Такива са и някои въпросителни и възклицателни изречения, съставени само от една частица или междуметие: „Е?“, „О-хо-хо!“, „Джаста-праста!“ и др.

В зависимост от това, дали изреченията са изградени само от главни части, или има и второстепенни, различаваме два вида прости изречения:

  • Кратки прости изречения — изградени са само от главни части на изречението. Примери: „Слънцето грее.“, „Тих вятър.“ и т.н.
  • Разширени прости изречения — в тях присъстват и второстепенни части. Примери: „Слънцето грее жарко.“, „Тих ветрец леко подуха.“ и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Пашов, Практическа българска граматика, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1989 г., стр. 240.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]