Сонду Мирю (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сонду Мирю
Oreochromis niloticus.jpg
Нилска тилапия
Общи сведения
Местоположение Кения
Водосборен басейн 3470 km²
Начало
Място западния склон на планината Мау
Устие
Място езеро Виктория

Река Сонду Мирю (Sondu Miriu) извира от западните склонове на планината Мау и протича през Западна Кения. Тя е един от шестте най-големи притока на езерото Виктория с водосборен басейн от 3470 км2. Минава през тесен пролом, просичайки склоновете Някач, продължава чрез серия меандри, спуска се от 20 м. височина по водопада Одино, достига до крайбрежните заливни терени край езерото и се влива в залива Уинам, в източната част на езерото Виктория.[1]

Водите на реката се ползват от местното население за напояване, водоснабдяване и риболов. В нея се срещат над 28 вида риби. В долното течение на реката преобладаващият улов е от нилски костур, а по горното, над водопада Одино – от цихлиди от видовете Labeo victorianus, Schilbe mystus и Bahus altianalis. В залива при устието на реката се лови главно нилска тилапия.[2] Поради прекомерния риболов, лошото управление и влошаване на средата на обитаване риболовът е спаднал от 668 т/год. през 1959 г. на 108 т./год. през 1992 г.[3][4] През дъждовния сезон реката периодично излиза от коритото си и залива околните територии. През месец май 2010 г., след продължителни валежи над връх Елгон и хълмовете Черангани, 1000 човека загубват домовете си при поредното наводнение, причинено от Сонду Мирю, а част от селскостопанската продукция и тоалетни в дворовете са пометени и отнесени в езерото Виктория.[5]

През 1999 г. по долното течение на реката се планира изграждането на язовир с капацитет 1,1 милиона м3. От него чрез тунел с дължина 6,2 км. водата се отвежда до турбините на новопостроената водноелектрическа централа.[1] Тази вода се връща в реката на 13 км. надолу по течението ѝ. Капацитетът на съоръжението е 60MW и захранва с електрически ток град Кисуму.[6] Изградени са нови пътища, мостове, къмпинги.[1] Проектирането и строителството са финансирани от Японската банка за международно сътрудничество. Изграждането стартира през 2001 г. и цялото съоръжение е открито през януари 2011 г.[2][6][7] Поради продължителната суша през последните години, както и унищожаването на горите по склоновете на Мау, нивото на водата в реката е доста намаляло и това затруднява работата на централата.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.