Социална класа
Тази статия е със спорна неутралност. |
Социалната класа е относително устойчива група от хора в обществото със сходни характеристики в икономически и културен план, тоест отнасящи се до характер на труда, равнище на доходи, имотно състояние, начин на живот, отношение към властта, ценностни ориентации и др. Социалната класа се отличава от съсловието, кастата, клана и ордена. Първоначално понятието социална класа възниква като концепция, разглеждана от социалните мислители от края на 18 век и постепенно придобива все по-голяма значимост, особено в навечерието на Френската революция.
Понятие
[редактиране | редактиране на кода]Макар да изглежда, че класите са до голяма степен теоретичен конструкт и рожба на новото време, въпреки че като социално явление съществуват още от древността, в действителност разбирането за съществуването на отделни слоеве или прослойки на обществото се развива още през Средновековието.[1] Концепциите за класите и класовата борба се популяризират и разпространяват в Европа през 19. век (Сен Симон, О. Тиери, Ф. Гизо и др.).
Класиците на марксизма К. Маркс и Ф. Енгелс определят класите според влиянието им върху разпределението на принадената стойност.[2] Според този анализ в капиталистическото общество съществуват буржоазия и работническата класа на икономическа (производствено-финансова) основа в зависимост от притежаването на средствата за производство.
В противовес на марксисткото разбиране за класата, Макс Вебер разглежда класовата принадлежност като резултат от собствените качества и образованието на личността. При своята критика на класовото деление, той защитава тезата на „равните възможности“ пред личностите в условията на конкурентна, капиталистическа среда.[3][4]
Някои приемат, че в т.нар. постиндустриални, постколониални и посттоталитарни общества от края на 20 век и началото на 21 век се формират нови класи със специфична природа и социална динамика – средна класа, нова работническа класа, бизнескласа и други.
Американски модел
[редактиране | редактиране на кода]Поради липса на средновековна история, наместо съсловията се формират класи в Новия свят на основата на богатството (по-точно парите или капитала) след Американската революция (виж и богат, беден).
Според различни анализатори в началото на 21. век социалното разпределение в САЩ може да се опише така:
Академични модели за класата | |||||
---|---|---|---|---|---|
Денис Гилбърт, 2002 | Уилям Томпсън & Джоузеф Хики, 2005 | Леонард Биигли, 2004 | |||
Класа | Типични характеристики | Класа | Типични характеристики | Класа | Типични характеристики |
Капиталистическа класа (1%) | Изпълнителни директори на топ ниво, политици от висонг ранг, наследници. Образование в Айви лигата. | Висша класа 1% | Изпълнителни директори на топ ниво, знаменитости, наследници; среден доход от $500 000+ (тук и надолу - годишен доход). Образование в Айви лигата. | Супер-богати (0.9%) | Мултимилионери, които приходи надвишават $350 000; включва знаменитости и влиятелни изпълнителни директори/политици. Образование в Айви лигата. |
Богати (5%) | Домакинства с нетен доход от $1 милион или повече; основно доходи от недвижимо имущество. Най-често имат образование в колеж. | ||||
Висока средна класа (15%) | Високо образовани, с обикновена заплата, професионалисти или средно ниво мениджмънт с голяма автономия на работа | Висока средна класа * (15%) | Високо образовани професионалисти и мениджъри с приход на семейството, вариращ от 5-цифрени до над $100,000 | ||
Средна класа (болшинство, около 46%) | Работещи с образование от колежи с доходи над средните и с компенсации, типични заплати от $40 000 до $57 000. | ||||
Ниска средна класа (30%) | Полупрофесионалисти и занаятчии/майстори с горе-долу нормален стандарт. Трябва да имат колеж. | Ниска средна класа (32%) | Полупрофесионалисти и занаятчии/майстори с някаква работна автономност, доход на семейството между $35 000 до $75 000. Обикновено с някакво образование от колеж. | ||
Класа на работещите (30%) | Чиновници с работа, която е силно рутинна. Стандартът варира, но обикновено е адекватен. Средно образование. | ||||
Класа на работещите (32%) | Чиновници със занижена сигурност на работа, често домакинства с доход от порядъка на $16 000 до $30 000. Средно образование. | Класа на работещите (около 40% - 45%) |
Силно рутинна работа с ниска икономическа сигурност, типично заплащане $26 000 - $40 000. Средно образование. | ||
Бедни работещи (13%) | Обслужване, чиновници на ниско ниво. Висока икономическа несигурност и риск от бедност. Някакво средно образование. | ||||
Ниска класа (около 14% - 20%) | С нископлатени позиции или разчитащи на държавни помощи. Някакво средно образование. | ||||
Де-класирани (12%) | С ограничено или без участие в работната сила. Разчитащи на държавни помощи. Някакво средно образование. | Бедни (около 12%) | Живеещи под линията на бедността без участие в работната сила, доход на домакинство от $18 000. Някакво средно образование. |
- Източници: Gilbert, D. (2002) The American Class Structure: In An Age of Growing Inequality. Belmont, CA: Wadsworth; Thompson, W. & Hickey, J. (2005). Society in Focus. Boston, MA: Pearson, Allyn & Bacon; Beeghley, L. (2004). The Structure of Social Stratification in the United States. Boston, MA: Pearson, Allyn & Bacon.
- * Високата средна класа може да бъде наричана също „Професионална класа“. Ehrenreich, B. (1989). The Inner Life of the Middle Class. NY, NY: Harper-Collins
Безкласово общество
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мария Илчева Илиева, Отношението между селяните и властта. Отношение към властта през Средновековието, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
- ↑ Marxian Class Analysis Theory and Practice Online Course // Архивиран от оригинала на 2013-05-14. (на английски) (превод на български език)
- ↑ Jones, Helen. Towards a classless society?. Psychology Press, 1997. ISBN 978-0-415-15331-7. с. 4.
- ↑ Leander, Anna. class, Weberian approaches to // Routledge Encyclopedia of International Political Economy: Entries A-F. Taylor & Francis, 2001. ISBN 978-0-415-24350-6. с. 227.