Спас Соколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спас Соколов
български революционер

Роден
1854 г.
Починал
1922 г. (68 г.)

Спас Соколов е четник в Ботевата чета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Тулча, Добруджа през 1854 година. Едва 22-годишен, той е включен в щаба на Ботевата чета. След смъртта на Христо Ботев, Соколов първо влиза в отряда на Никола Войновски, а след няколко дни той и Стефанаки Савов се присъединяват към групата на Димитър Икономов. Соколов и още няколко четника се натъкват на засада, пленени са край с. Литаково и са откарани в Орхание, а после в София. На процеса в София, Соколов е обвинен, че е сред ръководителите на четата и е осъден на смърт. В последния момент присъдата е заменена с вечно заточение и каторга на остров Родос.

След амнистията през 1878 г. Спас Соколов се завръща в България и е назначен за окръжен управител на Врачански окръг. През 1895 г. узнава, че се готви фалшифициране на изборите, и уведомява за това писателя Алеко Константинов – така се ражда знаменитият фейлетон „Гасете свещите“. Спас Соколов сътрудничи на ВМРО, а в дома му се провеждат заседания на организацията. Синовете му Атанас и Иван участват в Балканските войни, като и двамата загиват.

Соколов взима участие в комисията по търсене на отговорност от кабинета на премиера Васил Радославов (1913 – 1918), довел страната до национална катастрофа.

Умира в София през 1922 г. в дома си на ул. „Сердика“ No 13. [1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя